Емоционална интелигентност. Що е то?

emotional intelegenceВ преводаческата ми практика съм превеждал устно на всякакви събития – конференции, семинари, бизнес срещи. Интересното при тях е, че винаги можеш да научиш нещо ново, било то за бизнес, маркетинг, философия, психология или нещо друго.

Преди време имах възможността да превеждам на един фирмен семинар, съчетан с уъркшопи, т.е. имаше теоретична и практическа част. Там лекторът засегна темата за емоционална интелигентност. Бях се запознал предварително с тематиката и терминологията на събитието, за което превеждам чрез предварително предоставените подготвителни материали.

Ето що е това емоционална интелигентност. Представлява способността даден човек да възприема и контролира както собствените си емоции, така и тези на другите, да ги различава и назовава правилно и чрез информацията за тях да направлява поведението и мисленето.

За някои хора от бизнеса емоциите са признак на слабост. Неписано правило в тези среди е, че емоционалността пречи на трезвата преценка на ситуацията, затова е в разрез с професионализма. Други пък се обиждат, когато им се каже, че нямат емоционална интелигентност – приемат го все едно умението им да общуват е поставено под въпрос.

Емоционално интелигентните хора са по-убедителни, умеят да влияят на останалите и тези неща идват при тях по естествен път. Те са способни да се справят с предизвикателства по-добре и са по-издържливи на напрежение. Ето защо хора с власт, но без емоционална интелигентност, могат да станат агресивни и неконтролируеми при възникване на проблемна ситуация.

Собствениците на бизнес и мениджърите все още не съзнават напълно ползите от развиването на умения в областта на емоционалната интелигентност. Но вече дори някои бизнес академии изискват от кандидатите да попълнят такъв тест, преди да ги приемат. В някои среди този тест се смята за по-точен индикатор за успех от IQ теста. Идейно е да го прилагат и у нас. 🙂

Бизнес презентации и ораторско майсторство

Смятам личния житейски опит за най-ценното си притежание, ако мога така да се изразя. Имам поглед както с писмения, така и с устния превод, така че днес ще си позволя да поговоря и малко върху втория вид и то в бизнес сферата на презентациите.

Устният превод може да те срещне с всякакви интелигентни индивиди, които владеят изкуството да презентират. Те знаят къде да повишат тон, за да наблегнат на казаното, и как да оформят една презентация по правилния начин.

Презентаторът е в центъра на вниманието, ролята на преводача е поддържаща, но и последният също трябва да владее ораторското майсторство. Независимо дали преводът е симултантен или консекутивен, преводачът трябва да препредава тона на говорене на оратора и да съгласува своите с неговите похвати, а за това се изискват умения, които идват с практиката. С това нямам проблеми.

presentДа се върнем на презентациите като тема, която силно ме заинтригува. Желанието ми да навляза по-надълбоко в изготвянето им, естествено, бе повлияно от това, което съм видял на работа. Вниманието си насочвам към бизнес презентациите конкретно, тъй като те ми изглеждат най-професионално направени. Може някой ден и на мен да ми се наложи да презентирам нещо свое, затова е добре да съм подготвен отрано.

Основно правило, което сигурно вече знаете, е, че слайдовете не трябва да съдържат твърде много текст, а само важни неща, изнесени с булети. Непременно в началото трябва да се спомене какви са ползите от презентираното за слушателя. Това е начин да го накараме да слуша внимателно, защото там открива нещо полезно за себе си. Преди това обаче трябва да представите себе по такъв начин, че да предизвикате доверие. Покажете, че знаете за какво говорите, че сте експерт в областта си.

Излишно е да се споменава, че дизайнът на всички слайдове трябва да е един и същ и да отговаря по строгост на темата на бизнес презентацията. Правописни грешки не трябва да се допускат. Човешкият мозък реагира по-добре на изображения, отколкото на текст и е по-склонен да запомни тях, свързвайки ги с нещо чуто. Това обаче не значи, че трябва да напълним презентацията си с тях – стремим се към умерена употреба, иначе би изглеждало непрофесионално.

Китайският превод е най-скъп

Като цяло преводаческите умения се таксуват различно на пазара на труда.  Истински парадокс е, че най-скъпо платените езици всъщност са най-рядко търсени, а най-говоримите се заплащат скромно, при това конкуренцията за тях е голяма.

Често желаните за работа езици са английски, немски, френски, испански. Те принадлежат към първа група езици, в която цената за превод на художествен текст варира между 9-11 лева, а на специализиран – до 16-17 лева.

chinese-blackboardНай-скъпо платените са езиците от четвърта група. Там попадат датски, шведски, норвежки, естонски, фински, китайски, японски, персийски, арменски, иврит, виетнамски, корейски. Това са езици с по-особено изписване. Интересна е например разликата между японски, китайски и корейски. Много хора дори не подозират, че трите езика нямат абсолютно нищо общо помежду си. Наглед еднакви, в действителност са доста различни. Японският има сричкова система на изписване и изцяло символна. Китайският има пиктографска. Корейският пък използва азбука. Любопитен факт е, че в тези източни езици освен писане и говор се учи и интонация. Тя е различна за мъже и жени. Наскоро една приятелка, която работеше като преводач в Китай, ми разказваше следния случай за български студент, с когото се сприятелила там. Той неправилно бил усвоил интонационната част и говорел като момиче. Докато моята позната не му обяснила проблема, самият той дори не подозирал защо състудентите му го смятали за хомосексуалист.

Но да се върна на превода. Езиците от четвърта група се таксуват най-скъпо. Според агенцията или издателството, с които ще имате работа като преводач, офертите варират между 35 и 60 лева. На някои места се таксува на стандартна страница (1800 символа), а на други се поставя цена на издателска кола или на символ (когато се отнася за китайският).

Моят съвет е предварително да поискате да прегледате текста у дома, преди да сключвате какъвто и да е договор за превод. Понякога текстът може да започва измамно елементарно, но в последствие езикът на автора да става по-обстоятелствен и описателен, което доста ще ви измъчи. Що се отнася до специализираните текстове – винаги търсете най-високата оферта, защото работата там е изключително трудоемка.

Какво се случва в Гърция?

greek-map-flag-greeceИзмина доста време, откакто гръцките ни братя изпаднаха в доста трудно положение. На фона на техните проблеми ми е трудно да повярвам, когато някой, тук в България, се оплаче, че му е ниска заплатата или, че е безработен. Ако искате да знаете какво означава да си наистина без работа и с понижени доходи, по-добре говорете с някой грък, та да ви каже.

Това лято дъждовното време изгони доста туристи от нашата страна. За това пък посещаемостта в гръцките курортни селища надхвърли очакванията. Но „късметът“ съвсем не подпомогна страната да излезе от кризата. Да подобрят положението си успяха хотелиерите на семейни вили, хазаи и ресторантьори по места. Според Дойче Веле, която следи положението в страната от месеци, всеки трети е все още без работа, заплатите са понижени с над 30 процента. Най-засегнати са хората от малките населени места или островите, работещи в средни и малки предприятия. Заплатите могат да се забавят там от 3 до 12 месеца.

При това положение много хора се чудят как да свържат двата края. Ако нямат градина, за отглеждане на собствена продукция – доста трудно. Хората от големите градове са по-сплотени от всякога. За спешни случай разчитат на заеми от семейство и приятели.

Кога се очаква кризата да приключи? Това е въпрос, на който сигурно никой не може да отговори. По мои виждания – когато хората променят навиците си. Пътувал съм по гръцко и мисля, че митът за гръцкия мързел си е съвсем реален. Не само, че трудно можеш да накараш грък да работи събота, и особено в неделя, но и много лесно можеш да го убедиш да си почине, да изпие с теб едно узо и да го държиш на масата през целия ден. Работата му започва от 10 сутринта и към 17 часа вече е запразнил. Това по мои скромни наблюдения. Като разбира се отварям скоба, че не може да се съди за целия народ по няколко скромни примера, на които аз съм попаднал. При все обаче, съдбата на Гърция в последно време е доста показателна. Определено има от какво да се поучим.

Познаваме ли времето?

В последно време телевизионната прогноза за времето заприлича на гадателско шоу. Красивите водещи-синоптици омайно представят къде какви температури ни очакват по картата на България. Но като че ли разчитат, че залисани по симпатичните им лица, хората няма да вникнат много, много в казаното.

clouds-sun-rain-dayЧудесно, обаче хора като мен следят подобна информация. И какво да ви кажа за предната седмица. Не помня дали красавицата от емисията с прогнозата беше с червен или син тоалет, но определено си спомням, че каза, че ще вали дъжд на следващия ден. По конкурентния канал оповестиха, че са възможни снеговалежи, а по трета телевизия пък преписаха променлива облачност на времето над Добрич и региона. Ами, те всъщност изчерпаха възможните есенни варианти. В крайна сметка времето малко се понацупи – бе облачно – аха-да-завали, но всъщност, не само, че не заваля,  нито заснежи, но и слънцето не се показа. Беше си хладен облачен есенен ден.

Макар в двадесет и първи век, все още е трудно с точност да се предсказва времето, особено в есенно-зимния период, когато климатът е почти еднакъв, но същевременно непостоянен.  Може да превали, преръми за час два и след това снегът бързо да се стопи или дъждовните капки да се оттекат.  Сякаш по-лесни на съвременните синоптици са предсказанията за конкретни периоди, например, че се очаква спад на температурите през идната седмица, или повишаване за няколко дни.

Често се сещам за едно много популярно сравнение – че капризите на времето могат да бъдат сравними единствено с непостоянството на жените. По този повод сигурно не случайно има една такава британска приказка: „Не вярвай на времето и на жена – вземи чадър и цвете.“ 😉