Българите имаме една много хубава приказка – след дъжд качулка. Което ще рече, че предприетите действия са правилни, но позакъснели. Чак когато ни сполети някакво природно бедствие – било ураганен вятър или пък наводнение – и както често се случва напоследък се стигне до пострадали и жертви, се сещаме какво е трябвало да се направи, а то най-простичко може да се формулира с две думички – контрол и превенция. Трябва ли да духне ураганен вятър със скорост 120 км в час, да започнат да падат тераси и огромни метални билбордове, да има жертви, за да се сетим, че при монтажа на такива опасни съоръжения трябва да има не само начален строг контрол, но и постоянно следене на състоянието им. Трябва ли тераси или цели блокове от занемарени стари къщи в центровете на градовете да падат по главите и по колите на хората и отново да се стига до жертви, за да влязат общинските контролни органи в роля и да започната да налагат санкции на собствениците, да ги задължават да ремонтират или пък да започнат ремонтите за сметка на общината и после да осъдят собственика на опасната сграда. Трябва ли да чакаме да дойде април-май, когато ще започнат мощно да се топят снеговете и ще завалят обилните пролетни дъждове, за да се сетим да погледнем в какво състояние са коритата на реките и стените на язовирите. Ей за тия случаи на закъсняла деятелност народът е казал – след дъжд качулка. Само дето дъждът най-много да те намокри, а немарливостта направо убива.
Едната ръка винаги да е свободна
През 2013-та година се навършват 70 години от спасяването на българските евреи и за тази кръгла годишнина почти всички медии отразиха събитието по различен начин. Даже мисля, че сериалът “Недадените”, който ще излезе до дни, е посветен на същия благороден акт на българския народ, който няма аналог по света. Във вестник Преса попаднах на интервю с Никола Антикаджиев – представител на известната петричка фамилия Антикаджиеви. Та в интервюто покрай спомените си за едни по-други български времена, Антикаджиев разказва за срещата си с Димитър Пешев, станала в началото на 70-те години, и за нещата, които му е разказал. За тия, които не знаят, Димитър Пешев е председател на народното събрание, който инициира остро протестно писмо до министър-председателя Богдан Филов за спасяването на българските евреи. Не този разказ обаче ми направи най-силно впечатление от интервюто, защото съм чел по темата доста, а думите, които казва на изпроводяк Димитър Пешев на Антикаджиев. Думи, в които според мене са събрани злополучията на българския народ в десетилетията от Освобождението до наши дни. Той му казва: Българският народ обича да прегръща благодетелите си и с двете ръце, запомни – винаги едната ръка трябва да е свободна. И наистина, като се замисли човек, в България винаги сме се делели ни -фили и -фоби, в различни исторически периоди всеотдайно сме прегръщали различни български благодетели – винаги с двете ръце, без полезен ход, без оставянето и на друг вариант, на друга възможност. И сега е така – пак сме прегърнали с двете ръце. Българските политици май никога няма да научат урока на Пешев, че свободната ръка винаги дава допълнителни хоризонти – даже и да не се възползваш от тях.
Фамилията – новият сериал по бТВ
Едва ли ще ви кажа нещо ново, но българското кино е във възход и това е много, много радостно, след като през почти целия преход до 2009-2010г. не беше излязъл и един свестен филм или сериал. Най-силно това усеща в телевизионното кино – вече имаме няколко български сериала, които бяха излъчени не само у нас, но и в няколко други държави.
И което е още по-хубавото: в телевизионния ефир започна една надпревара между телевизиите, кой ще направи по-добър и гледан сериал, а както знаем – в свободния пазар конкуренцията значително повишава качеството 🙂 Големият победител в производството на български сериали в момента е БиТиВи – от телевизията набраха солидна преднина, като създадоха цели седем български сериала, които зрителите заобичаха, като Стъклен Дом, Столичани в повече, Седем часа разлика, Революция Z и тъй нататък. Наскоро завърши и сагата „Къде е Маги?“, която също отчете солиден успех. За пролетния сезон и четирите национални телевизии са подготвили по един нов сериал, един от които вече стартира – „Дървото на живота“ по ТВ7, въпреки че не беше с успеха, който очаквахме. Следващият сериал, който предстои да започне в ефира на бТВ пък ще е „Фамилията“. Той е може би най-обещаващият от четирите през този сезон, понеже продуцент е телевизията с най-голям „стаж“ в създаването на сериали – бТВ, а изпълнителни продуценти са „Камера“ – Димитър Митовски, Димитър Гочев и Росен Цанков, които са авторите на най-гледаните игрални филми и сериали през последните няколко години. Актьорският състав е не по-малко внушителен – Цветана Манева, Асен Блатечки, Стефан Данаилов, Ваня Цветкова, както и звездите от „Стъклен Дом“ – Радина Кърджилова, Яна Маринова и Десислава Бакърджиева.
Филмът ще разказва историята на една от най-влиятелните фамилии в България, която изглежда привидно добре, а всъщност е разядена от куп проблеми. Стефан Данаилов ще се превъплъти в ролята на изкусен и зъл манипулатор, а Асен Блатечки – в журналист, който неуморно ще търси истината за Фамилията. Според обещанията на продуцентите, сериалът ще е с шокиращ сюжет, който постоянно ще ни държи в напрежение.
Определено очаквам с нетърпение и този проект на бТВ. Те доказаха, че искат и могат да инвестират милиони за мащабни продукции като „Стъклен Дом“ и „Седем часа разлика“. Изключително висока класа демонстрират и с тийнейджърския сериал „Революция Z“, от който се роди и реална музикална група, продуцирана от телевизията. Убеден съм, че и „Фамилията“ ще е на същото, ако не и по високо ниво, но сюжетът ще бъде по- като за нас – възрастните, и ще разказва в голяма степен за прехода – времето, от което нашето поколение трябва да се срамуваме. Радвам се, че за подобни български продукции вече има финансиране, а и професионалисти на световно ниво, които да ги осъществяват. Надявам се, че инвестициите в българското телевизионно кино ще продължават да се увеличват и от гледна точка на това подкрепям бТВ в борбата й с некоректните сателитни оператори, които не отчитат честно абонатите си, а от там и не изплащат дължимата част от печалбата на телевизията. Този проблем трябва да се реши по-скоро, понеже вече се видя, че повече приходи за телевизията, означават повече и по-качествени български продукции за зрителя.
Интелигенцията ни май се провали
Тия дни, мисля в „Панорама”, което предаване, само да вметна, след махането на Гарелов не е същото, гледах интервю с един от добрите съвременни български писатели Георги Господинов. Добре пише, интересно говори – един интелигентен, начетен и талантлив млад български творец. Част от това, което днес е българската интелигенция. Естествена тема на разговора в тия размирни за България дни бяха протестите, които от седмици бушуват по българските улици. И в края на интервюто Господинов някак маркира ролята, която играе днес българската интелигенция – с това, което създава като творчески продукт, да утешава, да ни пренася в един по-хубав свят, да ни дава една друга реалност. Може би като представител на едно ново и модерно творческо поколение, което вече е част от света, Георги Господинов съвсем логично свързва ролята и функцията на изкуството и на творците само в тия тесни и ограничени рамки. За мен обаче тази неактивна позиция, която са заели повечето ни творци днес, е провал на българската интелигенция. Подчертавам на българската. Защото историята и на културата, и на литературата ни от самото начало е тръгнала така, че те винаги са били в много тясна връзка с обществено-политическия живот на страната ни, да не кажем даже, че го е водили. Със сигурност днес времената са други. Със сигурност правилата и в изкуството се променят. Но ако приемем, че както в природата, така и в изкуството нищо не идва на празно място. Може ли Георги Господинов, когото между другото много харесвам, да каже, че с тази си позиция за ролята на българските творци с творчеството и най-вече с позицията си надгражда над това, което са направили творците на Българското възраждане и тези след тях?!
За протестите и културата
Миналия път писах за протестите и правописа. Днес пък ще пиша за протестите и културата. И аз се чудя понякога как от словесния и информационния поток, който се сипе от телевизионния екран, от сайтове и вестници, съзнанието на човек подбира нещо, което го кара да се поспре и да се позамисли. Малко може да ви се стори, че с днешната тема търся под вола теле, ама аз истински си вярвам, че има някаква връзка между нещата, включително и между тези, за които ще иде реч днес. Та след един от многохилядните протести във Варна, в един от репортажите на една от националните телевизии силно впечатление ми направи една реплика на водещия: Че макар и хиляди, макар и еуфорично и протестно настроени, нито един от протестиращите не си е позволил да мине през някоя от варненските градинки или тревни площи. Ще кажете каква е връзката между протестите, успеха им и културата на протестиращите. Истински вярвам, че ако човек е дорасъл да протестира културно, ако се е научил да уважава усилията и труда на другите, то няма как да не е смислено и това, за което протестира, в този смисъл няма как и да не е успешно. Защото уважението и културата в крайна сметка намират изражение и в основателността и справедливостта на исканията ти, на протестите ти. Ей такива мисли ми се завъртяха покрай тая репортерска реплика. Сигурен съм, че на много от вас ще ви се стори, че такава връзка няма. Аз обаче си мисля, че между културата на протестите и културата има връзка – и колкото по-близка става тя, толкова по-успешни ще са ни протестите.