Още в първия материал в блога си ви споделих едно от най-популярните и интересни определения за поезията – поезията е това, което се губи при превода. И ви обясних защо това се получава така, колкото и добър да е преводачът. Не се губи поезията даже и при превода, а дори може да се добави стойност към нея, единствено когато е направена от надарен поет, който добре познава езика, от който превежда. А пък щом е добър поет, със сигурност познава добре и родния си език. Сетих се за това тия дни, когато попаднах на материал за 75 години от рождението на великия руски поет, музикант, артист, певец и най-вече човек Владимир Висоцки. За това, колко високо е ценен Висоцки в Русия, спор няма – там го определят като втория по значимост руснак след първия човек, полетял в Космоса – Юри Гагарин. Ценен е и у нас, познават поезията и песните му по целия свят. Та покрай тая годишнина се сетих, че преводът на неговата стихосбирка “Нерв” от 1984 година, направен от един изключително талантлив пловдивски поет, тогава редактор в издателство „Христо Г. Данов”, което и издава стихосбирката, е точно от тези редки случаи – когато оригиналната поезия не само не се губи при превода, но се добавя и стойност – стойността на още един голям поет. Добромир Тонев е неговото име. И тези, които не са чели чудесните преводи на стиховете на Висоцки, които е направил, съветвам да го направят. А също – да прочетат и негови стихотворения – бъдете сигурни, че ще се докоснете не просто до една талантлива поезия, а до една творческа вселена.