Човек колкото повече остарява (не че се чувствам стар), започва все по-често с умиление да си спомня за миналото, за детските игри, лудите тинейджърски и младежки години. Винаги съм се старал да си спомням само хубави моменти, а лошите да ги игнорирам. Донякъде успях, за което съм много щастлив. Човек е невъзможно да забрави всичко …