Публикации в категория ·

Отношения

·...

Висящи карти за библиотека

няма коментари

visyashtoЗнаете, че съм изкушен професионално от словото, от хубавата книга, въобще от духовността. И си имам теория, че икономическите кризи в едно общество винаги са предхождани или съпътствани от духовни кризи. Факт е, че все по-малко българи посягат към книгата. Разбира се, че това си има своите логични обяснения в един свят на силно развити модерни технологии, в който човек все повече е изкушен да посегне към лесно смилаемата и онагледена информация. Само че книгата си е книга и няма нещо, което повече да въздига полета на мисълта и фантазията от нея. Има обаче и една друга група хора, които продължават да гледат на книгата като на възможно най-добрия път към духовността, но… Не могат да си я позволят чисто финансово. Темата за цените на книгите и за достъпността им ще подхвана друг път. Днес пиша за една добра новина, която прочетох в последните дни. Покрай инициативата за висящо кафе, висящ хляб, се родиха и едни други висящи инициативи – не за подпомагане на физическото оцеляване, което безспорно е много важно, а за духовното оцеляване. Вече започват да си пробиват път и стават факт висящи карти за библиотеки, висящи билети за концерти и театър, което няма как да не ме радва. Защото трябва да осъзнаем, че няма път и към физическото оцеляване, и към финансовото добруване и въобще към това, да живеем по-нормално, който да не минава през знанието и духовността. Защото има една много хубава поговорка – не давай на гладния риба, а въдица. Е, това е – духовността е нашата въдицата за оцеляване.

След дъжд качулка

няма коментари

kachulkaБългарите имаме една много хубава приказка – след дъжд качулка. Което ще рече, че предприетите действия са правилни, но позакъснели. Чак когато ни сполети някакво природно бедствие – било ураганен вятър или пък наводнение –  и както често се случва напоследък се стигне до пострадали и жертви, се сещаме какво е трябвало да се направи, а то най-простичко може да се формулира с две думички – контрол и превенция. Трябва ли да духне ураганен вятър със скорост 120 км в час, да започнат да падат тераси и огромни метални билбордове, да има жертви, за да се сетим, че при монтажа на такива опасни съоръжения трябва да има не само начален строг контрол, но и постоянно следене на състоянието им. Трябва ли тераси или цели блокове от занемарени стари къщи в центровете на градовете да падат по главите и по колите на хората и отново да се стига до жертви, за да влязат общинските контролни органи в роля и да започната да налагат санкции на собствениците, да ги задължават да ремонтират или пък да започнат ремонтите за сметка на общината и после  да осъдят собственика на опасната сграда. Трябва ли да чакаме да дойде април-май, когато ще започнат мощно да се топят снеговете и ще завалят обилните пролетни дъждове, за да се сетим да погледнем в какво състояние са коритата на реките и стените на язовирите. Ей за тия случаи на закъсняла деятелност народът е казал – след дъжд качулка. Само дето дъждът най-много да те намокри, а немарливостта направо убива.

14 февруари

няма коментари

svkirilСигурно сте чували, че редица жанрове в литературата, а в изкуството разчитат на ефекта на така наречените излъгани очаквания, или иначе казано – през целия ход на произведението те подготвят за една възможна развръзка, а накрая вземе, че стане нещо съвсем друго. Аз още от началото ще ви призная, че няма да пиша за Деня на влюбените, нито за трагичната любов на свети Валентин, нито за това, как съм обикалял по магазините с дни, за да търся подходящата изненада за любимата. Най-малкото, защото не съм от почитателите на този празник. Няма и да ви обяснявам, че 14 февруари е денят, в който се зарязват лозите, Денят на лозаря и хубавото вино, въпреки че на хубавото червено вино съм почитател. Ще ви ховоря за нещо трето, с което този ден е значим. На 14 февруари Българската православна църква чества един църковен празник, свързан с една от най-светлите и значими личности в българската духовна история, един от двамата, поставили началото ни като народ с писменост. На 14 февруари 869 в Рим, където е на посещение при папа Адриан, умира св. Кирил Славянобългарски, известен още като Константин-Кирил Философ, а още по-известен като един от двамата солунски братя. Кирил умира в Рим и е погребан там, в църквата “Свети Климент Римски”, и на 14 февруари Българската православна църква чества празника на успението на св. Кирил Славянобългарски. Не искам да кажа влюбените да не честват Деня на влюбените, не искам да възпирам и любителите на хубавото вино да празнуват на този ден, но ако не друго, на този ден просто може да влезем в уикипедия и да си припомним живота и делото на двамата солунски братя.

 

Преводите и поетите

няма коментари

dobromir-tonevОще в първия материал в блога си ви споделих едно от най-популярните и интересни определения за поезията –  поезията е това, което се губи при превода. И ви обясних защо това се получава така, колкото и добър да е преводачът. Не се губи поезията даже и при превода, а дори може да се добави стойност към нея, единствено когато е направена от надарен поет, който добре познава езика, от който превежда. А пък щом е добър поет, със сигурност познава добре и родния си език. Сетих се за това тия дни, когато попаднах на материал за 75 години от рождението на великия руски поет, музикант, артист, певец и най-вече човек Владимир Висоцки. За това, колко високо е ценен Висоцки в Русия,  спор няма – там го определят като втория по значимост руснак след първия човек, полетял в Космоса – Юри Гагарин. Ценен е и у нас, познават поезията и песните му по целия свят. Та покрай тая годишнина се сетих, че преводът на неговата стихосбирка “Нерв” от 1984 година, направен от един изключително талантлив пловдивски поет, тогава редактор в издателство „Христо Г. Данов”, което и издава стихосбирката, е точно от тези редки случаи – когато оригиналната поезия не само не се губи при превода, но се добавя и стойност – стойността на още един голям поет. Добромир Тонев е неговото име. И тези, които не са чели чудесните преводи на стиховете на Висоцки, които е направил, съветвам да го направят. А също – да прочетат и негови стихотворения – бъдете сигурни, че ще се докоснете не просто до една талантлива поезия, а до една творческа вселена.

 

 

 

Всеки да се занимава с това, което разбира

няма коментари

Както ви споменах в предишния си материал, добрият преводач е не този, който просто познава добре езика, от който превежда, а преди всичко този, който познава отлично родния си език или езика, на който превежда. Така че едва ли ще ви учудя, като ви кажа, че като човек, който от години се занимава с преводаческа дейност, постоянно следя новостите, свързани с книжовния ни език, и смея да твърдя, че поддържам знанията си за българския език на едно доста прилично ниво. И се радвам, когато видя, че вече има много специализирани сайтове и страници във фейсбук, които се занимават с проблемите на съвременния език, с правописната и книжовна норма. Не мога обаче да не спомена, че голяма част от хората, които администрират и поддържат подобни страници, често нямат идея за основни неща. Преди дни попаднах във фейсбук на пост в такава страница, в който администраторът питаше защо много хора продължават да твърдят, че думата безхаберие била част от книжовния език, след като той не я бил срещал в нито един легитимен тълковен речник. Питам се редно ли е човек, който списва такава страница и вероятно формира мнение и знание у много хора, да не знае толкова елементарно нещо. Всеки един речник си има предназначение. Предназначението на тълковния речник не е да прави или не една дума част от книжовния език, а да обяснява значението на лексикалните единици, включени в него. Присъствието или отсъствието на една дума в тълковен речник, без значение колко той е легитимен, каквото и да значи това, не я прави част или пък я отписва от книжовния ни език. С две думи – всеки да се занимава с това, което разбира.