Разбито сърце? Да, всички сме имали. Това е мъката и болката от загубата на любим човек – дали чрез раздяла или несподелена любов. Следват отчаяние, безнадеждност, липса на перспектива. Симптомите на любовна болест много приличат на депресията. Колко лошо болката удря не зависи от възраст или пол.

Например в подобна ситуация жените и мъжете се справят с болката по различен начин. След раздяла жените често търсят разговор с приятели, семейство и колеги. В личния си живот обаче те са много отдръпнати и рядко излизат навън.

При мъжете е точно обратното – те не говорят с никого за мъката си, но обичат да търсят разсейване чрез работа, спорт или някоя нощна лудория. Едно обаче е сигурно – ако прекалено дълго страдаме и се фокусираме върху болката отляво, тя ще стане патологична и дори може да доведе до депресия. Не бива да допускаме това, а да разберем, че животът продължава. Да, знам, че звучи клиширано, но е истина и постепенно ще осъзнаем, че е така. Първо обаче трябва да приемем случващото се и да започнем да мислим какво да направим за себе си, за да се преоткрием и намерим собствения си път.

Процесът на скърбене е от решаващо значение за примиряването с любовната болест. Затова нека си позволим да скърбим, да ни боли и да плачем, колкото ни е необходимо. Нека излеем всичко, да не го трупаме в себе си, защото в един момент пак ще ни подскаже за себе си. И това може да продължи толкова дълго, колкото е необходимо. Мъката е процес, който отнема време. Мнозина смятат, че любовната болест трябва да приключи най-късно след три месеца, но е напълно в реда на нещата, ако отнеме повече време.

Също както след лошото време изгрява слънце, след дъжда се появява дъга, така и след тъгата, ще почувстваме успокоение, щастие, а защо не и нова любов.