През 2013-та година се навършват 70 години от спасяването на българските евреи и за тази кръгла годишнина почти всички медии отразиха събитието по различен начин. Даже мисля, че сериалът “Недадените”, който ще излезе до дни, е посветен на същия благороден акт на българския народ, който няма аналог по света. Във вестник Преса попаднах на интервю с Никола Антикаджиев – представител на известната петричка фамилия Антикаджиеви. Та в интервюто покрай спомените си за едни по-други български времена, Антикаджиев разказва за срещата си с Димитър Пешев, станала в началото на 70-те години, и за нещата, които му е разказал. За тия, които не знаят, Димитър Пешев е председател на народното събрание, който инициира остро протестно писмо до министър-председателя Богдан Филов за спасяването на българските евреи. Не този разказ обаче ми направи най-силно впечатление от интервюто, защото съм чел по темата доста, а думите, които казва на изпроводяк Димитър Пешев на Антикаджиев. Думи, в които според мене са събрани злополучията на българския народ в десетилетията от Освобождението до наши дни. Той му казва: Българският народ обича да прегръща благодетелите си и с двете ръце, запомни – винаги едната ръка трябва да е свободна. И наистина, като се замисли човек, в България винаги сме се делели ни -фили и -фоби, в различни исторически периоди всеотдайно сме прегръщали различни български благодетели – винаги с двете ръце, без полезен ход, без оставянето и на друг вариант, на друга възможност. И сега е така – пак сме прегърнали с двете ръце. Българските политици май никога няма да научат урока на Пешев, че свободната ръка винаги дава допълнителни хоризонти – даже и да не се възползваш от тях.