Предполагам, че израз като „максимална минимизираност“ може да ви прозвучи малко объркан в началото.
На практика обаче няма нищо сложно, ако вникнете малко дълбоко в значението. Всъщност това е изразът, който използвам, за да обясня умението да вършим максимално много задачи с максимално качество за минимално време. т.е. да постигнем максимални резултати с минимален арсенал от вложени средства. Словосъчетанието ми хрумна съвсем случайно и дори вече не помня кога се случи и какъв беше поводът. Не съм чувал обаче някой да го използва в широк план. За разлика от мен, а аз доста го употребявам. Харесвам ми, че двете думи са омоними, както и звученето, което създават като комбинация.
Кратко, точно и ясно. Това е перфектната формула за всяка крилата мисъл или добър съвет. И ако се замислете „максимална минимизираност“ е наистина добър съвет, който можете да дадете в различни ситуации и по различни поводи. Ако този израз ми беше известен, докато все още учех (преди толкова време), може би щях да си го повтарям значително по-често и да се самомотивирам по този начин. По онова време обаче имах склонност да отлагам важните неща възможно най-напред в бъдещето. Нали знаете как е? Когато имате време и знаете, че спешните неща не са чак толкова спешни в крайна сметка, протакате ли протакате..
Сега е различно, разбира се. Вече върша всичко веднага и гледам да не изоставам с никоя задача, защото знам, че може да ми излезе през носа след време. Задълженията се трупат ли трупат, времето не стига и в крайна сметка ти се опъват нервите до скъсване.
Затова… максимална минимизираност. За мен това е ключът към успеха.