Далай Лама не е един и същ човек, поне по начина, по който ние го разбираме. Душата му е тази, която се преражда в тяло на различен човек. Първият се е родил през 1391 г., а последният и настоящ, който се явява 14-и подред, през 1935 г. Лама е тибетска титла за духовен учител и е свързана с будизма.
От време на време попадам на цитати на 14-ия Далай Лама и всеки път се възхищавам на простата им и на дълбокия смисъл, който крият в себе си. Пък и изражението му е едно такова вдъхващо доверие и излъчващо неземна доброта. Той несъмнено е носител на върховното познание. Наскоро попаднах и на 18-те му правила за живот, които отново съдържат в себе си дълбоки мъдрости.
Сред тях е това, че всяка загуба всъщност е един житейски урок. С това съм напълно съгласен и колкото и нелогично да звучи, за да се научи да живее, човек трябва да прави грешки. Не нарочно, разбира се, те така или иначе винаги ще присъстват.
Още едно нещо, което няма да опровергавам, е, че дори и да не получиш това, което искаш, може да се окаже на късмет. Самият аз съм бил в такива ситуации. Знаете как понякога си поставяте цели и се стараете да ги постигнете, но все не ви се получава. Тогава си казвам, че или не му е дошло времето, или това всъщност не е моята цел, а ме чака нещо друго – по-хубаво.
Има и една доста хитра мисъл – да научиш правилата, за да знаеш как да ги нарушаваш. Аз лично я тълкувам по два начина. Първият е, че така си подканен да научиш правилата и независимо за какво ще ги ползваш след това, ти все пак си ги научил и ще са ти от помощ. Вторият е буквален, но мисълта ми звучи някак хумористично, изречена от един Далай Лама. По скоро е имал предвид първото 🙂
Има и много други интересни мъдрости, но за тях може би ще говорим някой друг път.