Когато разбираш, че партньорът ти има кореспонденции с друг човек — било то приятелски чат, флирт или нещо по-интимно — първата реакция е шок. После идват въпросите: „Защо?“, „Какво означава това?“, „Какво трябва да направя?“. В този хаос на емоции е важно да се задържиш — да не реагираш импулсивно, а да изградиш план за действие.
Първо, трябва да изясниш защо ти пука. Това, че реагираш болезнено, идва не само от предателство, а от страх — че не си достатъчна, че мястото ти е застрашено. Ако решиш, че искаш да запазиш връзката, започваш да действаш трезво, не емоционално.
Второ, говори открито. Без атаки, без обвинения от първата фраза. Започни с „Чувствам се…“ вместо „Ти направи…“. Кажи какво си видяла, какво усещаш, попитай — „Какво означават тези съобщения?“ Дай шанс на другия да обясни. Това е труден разговор, но ако не се води, напрежението пуска корени, които после няма как да изкорениш.
Трето, изяснете граници. Всеки има нужда от личен простор и приятелски контакти. Но когато някой от тези контакти започне да засяга доверието, те трябва да бъдат преразгледани. Заедно решете: кое е приемливо и кое вече не е. Ако той се е държал крайно, е редно да поискаш прекратяване или ограничаване на този контакт — поне докато доверието се възстанови.
Четвърто, работете върху доверието. То се гради бавно, с последователност и откритост. Ако искаш, можеш да предложиш да виждаш съобщенията му за известен период, само за да дадеш знак, че искаш прозрачност. Това не е решение за дълго, но може да бъде мост към изчистване на съмненията.
Пето, провери себе си. Ако реагираш прекалено бурно, дали не идва от стари рани? От предишни връзки? Самоуважението тук е важно — ако можеш да се увериш, че стойността ти не зависи от това кой пише с кого, никой външен акт няма да разклати основите ти.
Накрая — решението е твое. Може да му дадеш шанс, да сложиш ултиматум, или да тръгнеш напред без него, ако не виждаш промяна. Аз вярвам, че когато човек иска да остане, ще направи усилие — не защото го е страх, а защото обича.
