By vdechev 
Днес реших да ви споделя интересни данни за пазара на труда у нас и да ги обощя на едно място, защото картината е показателна.
През 2024 г. повече от една трета от работещите българи – над 35% – са получавали минимална или дори по-ниска заплата. Това прави близо 890 хиляди души от общо около 2,52 милиона на трудов договор. Цифрата е стряскаща, особено ако си представим колко трудно може да се живее с 933 лв. месечно. Част от работещите със сигурност получават повече, но официално декларират само минималното. Причината не е данък общ доход – той е плосък, 10%, и лесен за администриране. Истинската тежест идва от осигуровките, които са 32% върху брутното възнаграждение. А щом минималната заплата служи и за минимален осигурителен праг, логично е част от доходите да се укриват. Въпросът е докога тази схема ще се толерира и как ще се отрази на бъдещето – защото МРЗ ще стане 1212 лв. през 2026 г.
В същото време се обсъждат и промени в Кодекса на труда. В момента родители на деца до 8 години имат право да искат дистанционна работа, ако спецификата на длъжността го позволява. Работодателят може да откаже, но трябва да го направи писмено и мотивирано. Сега идеята е това право да се разшири и за родителите на деца до 12 години, поне за летните месеци. Като майка на дете в тази възрастова група, не мога да не кажа, че подобна възможност би била ценна – най-вече защото реалността е, че ваканциите са дълги, а отпуските – къси. Но и тук стои въпросът доколко работодателите ще приемат промяната с готовност или ще я възприемат като допълнителна тежест.
Третият акцент е роботизацията. България вече има около 2000 индустриални робота, основно в производството. Липсата на кадри и покачването на заплатите правят автоматизацията все по-неизбежна. Компании като KUKA Robotics виждат тук добра възможност и неслучайно настояват, че българските фирми трябва да се ориентират към продукти и услуги с по-висока добавена стойност. Иначе ще продължаваме да гоним евтиния труд, а това е игра, в която винаги ще сме на опашката.
Събрано заедно, всичко това рисува противоречива картина. От една страна, заплатите растат, правата на работещите леко се разширяват, а технологиите навлизат все по-осезаемо. От друга – огромен дял от хората продължават да оцеляват на минимални доходи, често прикрити зад счетоводни схеми. Лично на мен ми звучи като опит да вържем колелото с конец – върти се, но докога ще издържи?
