Познаваме ли времето?

В последно време телевизионната прогноза за времето заприлича на гадателско шоу. Красивите водещи-синоптици омайно представят къде какви температури ни очакват по картата на България. Но като че ли разчитат, че залисани по симпатичните им лица, хората няма да вникнат много, много в казаното.

clouds-sun-rain-dayЧудесно, обаче хора като мен следят подобна информация. И какво да ви кажа за предната седмица. Не помня дали красавицата от емисията с прогнозата беше с червен или син тоалет, но определено си спомням, че каза, че ще вали дъжд на следващия ден. По конкурентния канал оповестиха, че са възможни снеговалежи, а по трета телевизия пък преписаха променлива облачност на времето над Добрич и региона. Ами, те всъщност изчерпаха възможните есенни варианти. В крайна сметка времето малко се понацупи – бе облачно – аха-да-завали, но всъщност, не само, че не заваля,  нито заснежи, но и слънцето не се показа. Беше си хладен облачен есенен ден.

Макар в двадесет и първи век, все още е трудно с точност да се предсказва времето, особено в есенно-зимния период, когато климатът е почти еднакъв, но същевременно непостоянен.  Може да превали, преръми за час два и след това снегът бързо да се стопи или дъждовните капки да се оттекат.  Сякаш по-лесни на съвременните синоптици са предсказанията за конкретни периоди, например, че се очаква спад на температурите през идната седмица, или повишаване за няколко дни.

Често се сещам за едно много популярно сравнение – че капризите на времето могат да бъдат сравними единствено с непостоянството на жените. По този повод сигурно не случайно има една такава британска приказка: „Не вярвай на времето и на жена – вземи чадър и цвете.“ 😉

Добрият преводач се познава по метафорите

Винаги съм твърдял, че добрият преводач се различава от своите колеги по съответствието в изказа, който открива между оригиналния и родния език. По това личи задълбоченото познаване и съобразителността на представяне на текстовата картина.

Да знаеш как да представиш дадено фразеологично словосъчетание в контекста на изречението е истинско умение. И ако някои хора, завършили филологическа специалност, си мислят, че няма  нищо по-лесно от това да се насложи родния език върху чуждия, ще ви се изсмея в лицето и ще ви върна в първи курс да карате отново Езикова граматика и стилистика.

20120630_bkp519Преводът е изкуство, колеги и тепърва следващи студенти. Преводът е творчески акт. Той е пресъздаване на целия стил, особеностите на изказа на даден автор на собствения си език. Да следваш чистотата на прилагателни, глаголи, наречия, да търсиш нюансите в звученето- асонанс, алитерация и да се опиташ да ги пресъздадеш с възможно най-близки за родния читател думи. Основно място от езиковите тропи и фигури заемат алегорията и метафората. Най-важното е преводачът да предаде вложения смисъл и то точно с внушението, което звучи в оригинала. Дали понякога това ще означава да се отклони от придържаните думи, или пък да импровизира – това няма значение – важното е достигането до крайната цел.

Всеки език си има красота. Да предадеш звученето на един език на своя – това е вече висш пилотаж. Тъкмо за това на преводите не трябва да се гледа като на словоприлагане. Не. Драги колеги, не забравяйте преди всикчо, че професията ни е ценена и закриляна от Закона за авторското право и сродните права. Има защо името ни да стой точно под автора и да сме обект  на цитиране и библиографиране. Така че нека да се стараем повече и да не посрамваме гилдията.

Да ти спукат гумата нарочно

Имам един колега на работа, който е много точен човек. Винаги идва на време, спазва си сроковете и изпълнява задачите си по строг график. Затова ми стана много странно, когато онзи ден закъсня с половин час сутринта за работа. Никога преди това не му се беше случвало и много се изненадах. Логично го попитах дали не се е случило нещо лошо… така и беше станало.

Ето неговата история такава, каквато ми я разказа.

Преди пет месеца се изнесъл на квартира с приятелката си. Млади хора са и несемейни, много приятна компания като цяло. Не знам обаче как им е хрумнало да заживеят на квартира с още едни техни приятели, също двойка. Може би аз съм с по-остарели виждания, но на мен ми звучи малко странно. Както и да е, сигурно така им излиза по-изгодно, а и щом им харесва този начин на живот, кой съм аз, че да се бъркам. Както ми стана ясно от историята му, и той, и другото момче си имат лични автомобили, с които ходят на работа. Пред блока им имало малко места за паркиране, но се справяли да си намерят такова.

changing-a-flat-tireПреди два-три месеца обаче станало ясно, че някой нарочно е спукал гумата на колата на съквартиранта му. А тази сутрин открил, че е спукана и неговата, та затова се забавил. Трябвало да я сменя с резервната и да отскочи до вулканизатора да му залепят старата. Сподели ми, че вече му изглеждала подозрителна цялата ситуация и се чудил кой ли може да им има зъб. Едва ли за пет месеца съседите не са разбрали, че имат нови обитатели на блока. Чудил се дали не ги мислят за някои нахални студенти, които си зарязват колите, където им дойде. Не знаел какво да прави, а приятелката му дори предложила да си сложи бележка на предното стъкло с текст: „Аз живея тук. Моля, не ми пукайте гумите. Ако ви преча, телефонът ми е…“

Има логика и в нейното предложение, но аз се замислих следното. Какво им става на хората, че са започнали да пукат гуми за щяло и нещяло, та дори и без причина.

В или извън клишето…?

Клиширани изрази, клиширани идеи, клиширани образи, стилове, поведение и какво ли не още. Сещате ли се за нещо, което не може да бъде клиширано? Аз лично, не. Културата ни може да бъде клиширана, поведението, начинът ни на говорене, обличане и дори отношението ни към хората.

Step-Away-from-the-Cliche-606x454А ако се замислим малко по-обстойно върху този въпрос, не мислите ли, че е възможно да излезем от клишето?

Когато говорим за идеи, концепции и работа, това е т.нар. умение да мислим „извън кутията“, да разпростираме ума си извън познатите ни граници. Трудно е да го постигнем, защото клишето е навсякъде. То обгражда нас и нашето семейство, постоянно и ежедневно се сблъскваме с него. Защо иначе съществуват понятия като масова култура, масова литература и масово изкуство? Защото е клиширано, познато и оттам сетивата ни казват, че го харесваме. И ако подходим логично, ще видим, че на обществото по принцип му е необходимо време, за да приеме нещо ново и иновативно. Нали знаете колко гении именно заради това са загинали в самота и бедност, останали неразбрани от тогавашното общество…

Днес обаче е различно! Днес повече от всякога иновацията се търси и се цени. Затова в епохата на XXI век е много важно умението да мислим извън кутията и извън клишето, да сме различни и да се открояваме. Нека уточня как да се откроявате обаче. Моля, не се татуирайте произволно и необмислено, не си слагайте пиърсинг преди да помислите какво впечатление оставяте и не показвайте повече от тялото си, отколкото е прието да се вижда. Вярно е, че подобни действия оставят впечатление, но дали то е такова, каквото би ви се искало. Стъпете извън клишето по собствен и индивидуален начин, по който ще се радвате да ви видят и да паднете под светлината на прожекторите. Но не го правете, ако след това ще ви сочат и ще си шушукат неприятни за вас неща.

Винаги е по-лесно отстрани

Хората не случайно са казали, че „на чужд гръб и сто тояги са малко“.

Много истина има в тази народна мъдрост. Толкова много, че съм сигурен, че значението й може да се открие в пословиците и поговорките на много други страни, а не само в нашата.

shoesВинаги е по-лесно да гледаш отстрани и да даваш акъли на хората. Всички го правим и на всеки от нас му е навик до някаква степен. Истината е обаче, че колко и да се опитваме или да мислим, че притежаваме невероятни способности да се поставяме на мястото на другия… не можем. Сега ще ви обясня защо.

Аз например винаги мисля рационално и логично. Всяка ситуация я разглеждам от различни ъгли и се старая да стигна до най-разумното решение. Това е моят начин на размишление, но той със сигурност е по-различен от вшият. Няма как да знаем човекът срещу нас какви емоции изпитва и какви фактори още му влияят.

Затова винаги е по-лесно да гледаме отстрани и да си вадим заключения на база очевидното или информацията, която са ни дали. Някои тайни обаче винаги остават скрити, а оказват влияние върху хорските решение. И нека завърша по следния начин днешните си размишления. Хубаво е понякога… всяка жаба да си знае гьола.