Китайският превод е най-скъп

Като цяло преводаческите умения се таксуват различно на пазара на труда.  Истински парадокс е, че най-скъпо платените езици всъщност са най-рядко търсени, а най-говоримите се заплащат скромно, при това конкуренцията за тях е голяма.

Често желаните за работа езици са английски, немски, френски, испански. Те принадлежат към първа група езици, в която цената за превод на художествен текст варира между 9-11 лева, а на специализиран – до 16-17 лева.

chinese-blackboardНай-скъпо платените са езиците от четвърта група. Там попадат датски, шведски, норвежки, естонски, фински, китайски, японски, персийски, арменски, иврит, виетнамски, корейски. Това са езици с по-особено изписване. Интересна е например разликата между японски, китайски и корейски. Много хора дори не подозират, че трите езика нямат абсолютно нищо общо помежду си. Наглед еднакви, в действителност са доста различни. Японският има сричкова система на изписване и изцяло символна. Китайският има пиктографска. Корейският пък използва азбука. Любопитен факт е, че в тези източни езици освен писане и говор се учи и интонация. Тя е различна за мъже и жени. Наскоро една приятелка, която работеше като преводач в Китай, ми разказваше следния случай за български студент, с когото се сприятелила там. Той неправилно бил усвоил интонационната част и говорел като момиче. Докато моята позната не му обяснила проблема, самият той дори не подозирал защо състудентите му го смятали за хомосексуалист.

Но да се върна на превода. Езиците от четвърта група се таксуват най-скъпо. Според агенцията или издателството, с които ще имате работа като преводач, офертите варират между 35 и 60 лева. На някои места се таксува на стандартна страница (1800 символа), а на други се поставя цена на издателска кола или на символ (когато се отнася за китайският).

Моят съвет е предварително да поискате да прегледате текста у дома, преди да сключвате какъвто и да е договор за превод. Понякога текстът може да започва измамно елементарно, но в последствие езикът на автора да става по-обстоятелствен и описателен, което доста ще ви измъчи. Що се отнася до специализираните текстове – винаги търсете най-високата оферта, защото работата там е изключително трудоемка.

Какво се случва в Гърция?

greek-map-flag-greeceИзмина доста време, откакто гръцките ни братя изпаднаха в доста трудно положение. На фона на техните проблеми ми е трудно да повярвам, когато някой, тук в България, се оплаче, че му е ниска заплатата или, че е безработен. Ако искате да знаете какво означава да си наистина без работа и с понижени доходи, по-добре говорете с някой грък, та да ви каже.

Това лято дъждовното време изгони доста туристи от нашата страна. За това пък посещаемостта в гръцките курортни селища надхвърли очакванията. Но „късметът“ съвсем не подпомогна страната да излезе от кризата. Да подобрят положението си успяха хотелиерите на семейни вили, хазаи и ресторантьори по места. Според Дойче Веле, която следи положението в страната от месеци, всеки трети е все още без работа, заплатите са понижени с над 30 процента. Най-засегнати са хората от малките населени места или островите, работещи в средни и малки предприятия. Заплатите могат да се забавят там от 3 до 12 месеца.

При това положение много хора се чудят как да свържат двата края. Ако нямат градина, за отглеждане на собствена продукция – доста трудно. Хората от големите градове са по-сплотени от всякога. За спешни случай разчитат на заеми от семейство и приятели.

Кога се очаква кризата да приключи? Това е въпрос, на който сигурно никой не може да отговори. По мои виждания – когато хората променят навиците си. Пътувал съм по гръцко и мисля, че митът за гръцкия мързел си е съвсем реален. Не само, че трудно можеш да накараш грък да работи събота, и особено в неделя, но и много лесно можеш да го убедиш да си почине, да изпие с теб едно узо и да го държиш на масата през целия ден. Работата му започва от 10 сутринта и към 17 часа вече е запразнил. Това по мои скромни наблюдения. Като разбира се отварям скоба, че не може да се съди за целия народ по няколко скромни примера, на които аз съм попаднал. При все обаче, съдбата на Гърция в последно време е доста показателна. Определено има от какво да се поучим.

Познаваме ли времето?

В последно време телевизионната прогноза за времето заприлича на гадателско шоу. Красивите водещи-синоптици омайно представят къде какви температури ни очакват по картата на България. Но като че ли разчитат, че залисани по симпатичните им лица, хората няма да вникнат много, много в казаното.

clouds-sun-rain-dayЧудесно, обаче хора като мен следят подобна информация. И какво да ви кажа за предната седмица. Не помня дали красавицата от емисията с прогнозата беше с червен или син тоалет, но определено си спомням, че каза, че ще вали дъжд на следващия ден. По конкурентния канал оповестиха, че са възможни снеговалежи, а по трета телевизия пък преписаха променлива облачност на времето над Добрич и региона. Ами, те всъщност изчерпаха възможните есенни варианти. В крайна сметка времето малко се понацупи – бе облачно – аха-да-завали, но всъщност, не само, че не заваля,  нито заснежи, но и слънцето не се показа. Беше си хладен облачен есенен ден.

Макар в двадесет и първи век, все още е трудно с точност да се предсказва времето, особено в есенно-зимния период, когато климатът е почти еднакъв, но същевременно непостоянен.  Може да превали, преръми за час два и след това снегът бързо да се стопи или дъждовните капки да се оттекат.  Сякаш по-лесни на съвременните синоптици са предсказанията за конкретни периоди, например, че се очаква спад на температурите през идната седмица, или повишаване за няколко дни.

Често се сещам за едно много популярно сравнение – че капризите на времето могат да бъдат сравними единствено с непостоянството на жените. По този повод сигурно не случайно има една такава британска приказка: „Не вярвай на времето и на жена – вземи чадър и цвете.“ 😉

Добрият преводач се познава по метафорите

Винаги съм твърдял, че добрият преводач се различава от своите колеги по съответствието в изказа, който открива между оригиналния и родния език. По това личи задълбоченото познаване и съобразителността на представяне на текстовата картина.

Да знаеш как да представиш дадено фразеологично словосъчетание в контекста на изречението е истинско умение. И ако някои хора, завършили филологическа специалност, си мислят, че няма  нищо по-лесно от това да се насложи родния език върху чуждия, ще ви се изсмея в лицето и ще ви върна в първи курс да карате отново Езикова граматика и стилистика.

20120630_bkp519Преводът е изкуство, колеги и тепърва следващи студенти. Преводът е творчески акт. Той е пресъздаване на целия стил, особеностите на изказа на даден автор на собствения си език. Да следваш чистотата на прилагателни, глаголи, наречия, да търсиш нюансите в звученето- асонанс, алитерация и да се опиташ да ги пресъздадеш с възможно най-близки за родния читател думи. Основно място от езиковите тропи и фигури заемат алегорията и метафората. Най-важното е преводачът да предаде вложения смисъл и то точно с внушението, което звучи в оригинала. Дали понякога това ще означава да се отклони от придържаните думи, или пък да импровизира – това няма значение – важното е достигането до крайната цел.

Всеки език си има красота. Да предадеш звученето на един език на своя – това е вече висш пилотаж. Тъкмо за това на преводите не трябва да се гледа като на словоприлагане. Не. Драги колеги, не забравяйте преди всикчо, че професията ни е ценена и закриляна от Закона за авторското право и сродните права. Има защо името ни да стой точно под автора и да сме обект  на цитиране и библиографиране. Така че нека да се стараем повече и да не посрамваме гилдията.

Да ти спукат гумата нарочно

Имам един колега на работа, който е много точен човек. Винаги идва на време, спазва си сроковете и изпълнява задачите си по строг график. Затова ми стана много странно, когато онзи ден закъсня с половин час сутринта за работа. Никога преди това не му се беше случвало и много се изненадах. Логично го попитах дали не се е случило нещо лошо… така и беше станало.

Ето неговата история такава, каквато ми я разказа.

Преди пет месеца се изнесъл на квартира с приятелката си. Млади хора са и несемейни, много приятна компания като цяло. Не знам обаче как им е хрумнало да заживеят на квартира с още едни техни приятели, също двойка. Може би аз съм с по-остарели виждания, но на мен ми звучи малко странно. Както и да е, сигурно така им излиза по-изгодно, а и щом им харесва този начин на живот, кой съм аз, че да се бъркам. Както ми стана ясно от историята му, и той, и другото момче си имат лични автомобили, с които ходят на работа. Пред блока им имало малко места за паркиране, но се справяли да си намерят такова.

changing-a-flat-tireПреди два-три месеца обаче станало ясно, че някой нарочно е спукал гумата на колата на съквартиранта му. А тази сутрин открил, че е спукана и неговата, та затова се забавил. Трябвало да я сменя с резервната и да отскочи до вулканизатора да му залепят старата. Сподели ми, че вече му изглеждала подозрителна цялата ситуация и се чудил кой ли може да им има зъб. Едва ли за пет месеца съседите не са разбрали, че имат нови обитатели на блока. Чудил се дали не ги мислят за някои нахални студенти, които си зарязват колите, където им дойде. Не знаел какво да прави, а приятелката му дори предложила да си сложи бележка на предното стъкло с текст: „Аз живея тук. Моля, не ми пукайте гумите. Ако ви преча, телефонът ми е…“

Има логика и в нейното предложение, но аз се замислих следното. Какво им става на хората, че са започнали да пукат гуми за щяло и нещяло, та дори и без причина.