Две бири и музиката да свири

652328_534__4x3Колко малко му трябва на човек? Както се казва в един стар български филм: „Дай две бири и музиката да свири“.

Точно към това предразполага хубавото време и честно казано хич не ми се работи. За тоя ни обичаен мързел, който се повтаря всяка година по едно и също време, често обичаме да говорим като за пролетна умора. Само дето никак не е умора и като започне още преди пролетта ни подкарва до последните топли дни на есента.

Истината е, че хубавото време ни кара да си гледаме жално, закотвени за работното бюро,  да си мечтаем за релакс, нещо разхладително и много забавление. Слънчевите дни яко развалят офис дисциплината. А оттам идва и по-малката мотивация за извършването на какви и да е дейности. Лесно се изнервяме на околните и гледаме по-бързо да се изнесем след края на работното време. Но представяте ли си как се спаряват хората в топлите страни. Те предполагам цяла година са в така наречената „пролетна умора“. И все пак някак си успяват, кой както може, де се организира. Тук обаче ми идва на ум каква им е икономика и като имам предвид, че повечето топли страни все още са под знаменателя на думата „развиващи се“, май май не им се получава много.

И така… две бири, музиката да свири и аз в офиса пред компютъра. Мисля, мисля, и все пак откривам нещо полезно в цялата тази прелюдия към почивните месеци. От една страна благодарение на това мечтание по отпуските, почивните дни ни се струват по-сладки и гледаме да си отпочиваме на макс. Така се учим да ценим свободното си време, глезим се повече и по-ефективно. А ако например попитате един неработещ човек/ ученик/студент/ възрастен дали му ли приятно да е свободен и да се чуди какво да прави по цял ден, то той непременно ще ви отговори, че и мързелуването не е лека работа. Най-големият му проблем е скуката, а тя води до глупави приумици и усещане за пропиляно време…

Младите са във Fitness Pulse

Предстоят абитуриентските балове и несъмнено най-важното за младите е кой ще направи по-силно впечатление. В рода също си имаме завършващ тази година и суетата е на 6. Преди си мислех, че манията по баловете е само при момичетата. Трябва да видите племенника ми и ще сте на друго мнение. Семейството на сестра ми живее в София, където самата тя от години е щастливо омъжена.

За Голямата вечер костюмът е вече на лице, дамата също. И понеже е доста суетен е тръгнал на фитнес. Отида ли на гости при сестра ми, обадя ли се или друго, той все е там, тъкмо отива или се връща.

На мен лично ми се струва малко прекалено, но какво разбирам аз – от един провинциален град. Момчето разказва, че във фитнеса се събират всичките му приятели, тренират, забавляват се, пият кафе. И всичко това не къде да е във фитнес Пулс, в сградата на Емирейтс Арат Резиденс, собственост на Андон Атанасов и Палскал Дойчев, които от години са известни с опита си в луксозния хотелиерски бизнес.H3-1024x456След като обявиха фитнес Пулс за най-добър бранд във фитнес сферата в България за 2013 г., сякаш целият поток от младежки с ентусиазъм се стече натам. Все от повече места, чувам, че това е новата мания. Там стават срещите, свалките, поканите, и освен всичко друго тренировките с индивидуални фитнес програми за сваляне на килограми, бодибилдинг и дори йога курс.

Младите го харесват може би и защото изглежда модерно и доста добре и са готови да заделят немалката месечна вноска. Но кой не обича да ходи на яки местенца, а нека сме откровени, аз също имам фейсбук и виждам как по-младите обичат да се хвалят като се тагват къде са. А май няма по-престижно от това да се отбележиш, че си на фитнес, не другаде, а ми в Pulse.

И газарията е пълна… Гледам го как племенника ми се гласи, като някое момиче – новите маратонки, анцуг последна мода, косата с гел, ланеца на врата. Когато го бъзна: „Нали ще ходиш на Фитнес, не на ревю‟, той отговаря: „Е, да, ама в Пулса‟. 😉

Това ме връща доста години назад и сякаш гледам себе си. Същия бях, само дето ланеца липсваше. Даже си мисля, че ще е супер, да ме вземе като съм в София с него. Току-виж постегна малко тези стари трицепси. Всъщност на мен не ми трябва много. Бързо ще се подмладя с 10 години.

The Arctic

Красиви, възвишени, всеобхватни са арктичните полета. Морето притихнало, често спокойно, зъзнещо под ледената си шапка. Без нея обаче сетът не бил такъв, какъвто го познаваме днес.

През 2008 година учени изчисляват, че една четвърт от полярния шелф е изчезнал.  Загубата може да се сравни с  територията на приблизително пет Британии…

Всички гледат на там, свивайки загрижено вежди, но забравят само след минута плашещите факти, мислейки, че това е само игра, която не ги засяга лично. Истината е, че единствено нещо, за което им пука, че се топи е сладоледа през лятото.

На 200 км северно от Северния полярен кръг се намира Гренландия. Там е сниман един от клиповете на рок групата „30 секунди до Марс‟ (30 seconds to Mars) с вокалист актьора и певец Джаред Лето. Всички кадри са действително заснети, а не монтаж. Историята е за Северния полюс и за заплашително настъпващите промени. Вижте сами:

От родното по-хубаво няма

bulgariaТази седмица ми е едно такова родолюбско! Независимо всички належащи политически и социални проблеми в страната ни, смятам, че няма място по-хубаво от България. Затова искам да споделя 5 неща, които обичам в родината ни:

1. Прекрасният климат и географско разположение. Имаме си четири сезона, които ни позволяват да се насладим на всички красиви фази, през които преминава природата. На територията си събираме равнини и низини, големи и малки реки, планини и море. Много държави не могат да се похвалят с такъв туристически бонус и хората редовно пътуват в чужбина, за да зърнат морска шир или да спортуват ски.

2. Родният вкус. Като един истински гастроном, който в своите малко над 40 години е опитвал вече какво ли не, смятам, че родната кухня е най-хубава и здравословна. Вярно, че нямаме традиционно спагети, труфели или многобройни видове сирене, но пък нашите ястия са прекрасни вкусови съчетания. Който е ходил в Полша знае, че там почти всяка гозба е и сладка, и солена, в  източните страни пък инвазията на подправки над продуктите е забележителна (не за всеки стомах). За мексиканска, или пък за китайската кухня (автентичната, а не нашенската), не бих могъл и да говоря. Вина и ние си имаме – български- плътни, с богат вкус, сирене и кашкавал и сочни плодове. В повечето страни плодовете и зеленчуците отдавана не са естествено отглеждани, а резултата на ГМО, торове, др….

3. Минералната вода. Където и да съм ходил, досега по-хубава минерална вода не съм пил!!! Заявявам го съвсем отговорно. Тези от вас, които са пътували ще го потвърдят. Най-отвратителна ми е била „минераланата“ вода в Амстердам, която имаше тежък металически вкус на тръби.

4. Красивите хора. За разлика от много страни, тук в България сме събрали богат генетичен фонд, който „ражда“ и светли (светлокоси и светли очи) и тъмни хора (тъмни коси и очи). Хора, в по-голям процент, високи и стройни. Имаме обли лица с меки черти. Няма смисъл да изтъквам острите скули и носове на французите, квадратните лица на германците, странно издължените лица на англичаните, топчестите фигури на американците, пре-заоблените форми на латините (Латинска Америка, мексиканци, португалци …)

5. Музиката. Българската народна музикална култура е толкова богата… та ние делим типове фолклорни звучения на региони. Няма в света такава музика, сякаш излята от природата и пята, така че да ечи сред планините и да радва полята…

 

Доброто старо време

Човек колкото повече остарява (не че се чувствам стар), започва все по-често с умиление да си спомня за миналото, за детските игри, лудите тинейджърски и младежки години. Винаги съм се старал да си спомням само хубави моменти, а лошите да ги игнорирам. Донякъде успях, за което съм много щастлив. Човек е невъзможно да забрави всичко неприятно, което е преживял, но съм щастлив, че си спомням за такива моменти изключително рядко. Това се опитвам и да предам на децата ми. Да взимат най-хубавото от живота и да го запомнят за дълго. И след време и те да се радват на спомените си. Какво по-хубаво от това. Да осъзнаваш, че си живял и живееш пълноценно.