За това или затова

ekiputКато съм почнал с езиковите консултации, да я карам докрай. Естествено, че бях провокиран пак от фейсбук публикация. Попаднах на пост, в който беше публикуван интересен откъс от край на ученическо съчинение, в което ученикът явно изпаднал в творческа безпомощност да завърши достойно съчинението, много оригинално беше нарисувал един жираф с обяснението: не знам как да завърша, за това ще нарисувам един жираф. Отдолу естествено следваше унищожителна критика от страна на проверяващата и не много висока оценка. Макар че мене ако питате, оригиналността винаги трябва да се поощрява. Защото правопис може да научиш и на стари години, но ако ти липсва полет на въображението обикновено е за цял живот. От коментарите под съчинението, доста хора коментираха, че затова се пише слято, а не разделно, както го е написал ученикът. Истината е, че това съчетание може да се пише разделно, може да се пише и слято – просто си има правило за това и него ще обясня днес. Когато съчетанието от предлога за и показателното местоимение е използвана в значение “по тази причина”, тогава се пише слято. Пример: Аз няма да ходя на кино, затова ще си бъда вкъщи, което означава Аз няма да ходя на кино, по тази причина ще си бъда вкъщи. Има и случаи, когато е правилно това съчетание да се напише разделно – когато съчетанието от предлога за и показателното местоимение не е използвано в този смисъл и не е образувало смислова цялост с ново значение. Пример: Той е наказан за това, че вчера е избягал от час. Надявам се, че съм бил полезен. Както винаги:)

 

 

Преводите и поетите

dobromir-tonevОще в първия материал в блога си ви споделих едно от най-популярните и интересни определения за поезията –  поезията е това, което се губи при превода. И ви обясних защо това се получава така, колкото и добър да е преводачът. Не се губи поезията даже и при превода, а дори може да се добави стойност към нея, единствено когато е направена от надарен поет, който добре познава езика, от който превежда. А пък щом е добър поет, със сигурност познава добре и родния си език. Сетих се за това тия дни, когато попаднах на материал за 75 години от рождението на великия руски поет, музикант, артист, певец и най-вече човек Владимир Висоцки. За това, колко високо е ценен Висоцки в Русия,  спор няма – там го определят като втория по значимост руснак след първия човек, полетял в Космоса – Юри Гагарин. Ценен е и у нас, познават поезията и песните му по целия свят. Та покрай тая годишнина се сетих, че преводът на неговата стихосбирка “Нерв” от 1984 година, направен от един изключително талантлив пловдивски поет, тогава редактор в издателство „Христо Г. Данов”, което и издава стихосбирката, е точно от тези редки случаи – когато оригиналната поезия не само не се губи при превода, но се добавя и стойност – стойността на още един голям поет. Добромир Тонев е неговото име. И тези, които не са чели чудесните преводи на стиховете на Висоцки, които е направил, съветвам да го направят. А също – да прочетат и негови стихотворения – бъдете сигурни, че ще се докоснете не просто до една талантлива поезия, а до една творческа вселена.

 

 

 

ПоврЕден или повредЕн

pravogovorПодхванал съм езикови теми напоследък, ама то всеки ден изскача отнякъде нещо интересно, което си струва да бъде коментирано. Още повече, когато имаш мнение по въпроса. Провокацията пак дойде от социалната мрежа. Нормално – той животът ни се пренесе там. Та тия дни една фейсбук приятелка, репортерка в регионална телевизия, се възмущаваше за това, че повечето нейни колеги слагат неправилно ударението на думата повреден на второто “е”, а не на първото, както било според речника. Вярно е, че според правописния речник е така, също така обаче е вярно, че нормата в правоговора се определя от правоговорния речник. Лично аз, понеже не си вадя хляба с говорене, не знам кога е излязъл последният правоговорен речник и дали там все пак този въпрос не е уреден по начин, който да посочва думата като възможна и с двете ударения, или иначе казано да ги определя като акцентни дублети. Затова спирам дотук – поне докато не направя справка и не съм сигурен как е в действителност. Въпросът ми обаче е друг – има ли значение как българските репортери и телевизионни водещи произнасят тази дума, когато те, а и редакторите им все още не са се научили, че след числително име за лице се използва не бройна форма, а обикновено множествено число, а пък за мъжколичните форми на числителните от две до пет не са и чували. И всеки ден от екрана и от всякакъв тип медии чуваме пет ученика, три студента, два учителя и т.н. Да, има проблем с правилното говорене на българските журналисти, но дайте да ги емнем първо да научат истински важните неща. Висшия пилотаж – след това:)

 

 

Ненужните чуждици

Пратих оня ден на едни клиенти по електронната поща едни преводи – с прикачен файл. Да, ама както често ми се случва напоследък в бързината, съм пуснал писмото без прикачения файл. И след малко получавам отговор с молба да им пратя и атъчмента. Пратих им аз атъчмента, или с други думи прикачения файл, както може да се досетите разгадаването на тая дума не може да е проблем за мен, пък после се замислих защо използваме чуждици, когато това не се налага, още повече, когато не са придобили и гражданственост и са разпознаваеми и разбираеми единствено за хората, които знаят чужди езици. Ще кажете, че то половината от словосъчетанието прикачен файл също е чуждица. Да, така е, но една доста разпознаваема чуждица, влязла отдавна в обръщение в езика ни и вече наложила се чуждица. В съвременния наистина уеднаквяващ се свят, включително и в езиково отношение, не може да говорим за абсолютна чистота на езика. Постоянно ни атакуват и ще продължават да ни атакуват всякакви термини, дошли от други езици. И в случаите, когато няма подходящ аналог на български език, няма нищо лошо в това да ги пропускаме през филтъра на езиковата чистота. Не съм съгласен обаче, когато това се прави, за да се демонстрира някаква модерност и криворазбрана интелигентност. Интелигентният човек говори разбираемо. Езиците са измислени не за нещо друго, а за да могат хората да се разбират, за да могат да общуват. В този смисъл езикът трябва да прави общуването разбираемо и да го улеснява, а не да го затруднява.

 

Паметниците в България

Както се знае ние имаме паметници запазени от едно време, които са издигнати в чест на героите дали живота си в борба за свободата, която имаме днес. Самата дума „паметник” говори сама за себе си – служи за да напомня за някого или нещо. Те са символ на героизма и силата на българския народ и трябва да се почитат и уважават от нас. Когато честваме някои от националните ни празници поднасяме венци в знак на благодарност и признателност към героите от славното ни минало. Според мен обаче трябва и нещо повече, а именно да ги съхраним и поддържаме във достоен вид. В никакъв случай не трябва да позволяваме да ги премахват или да ги оскверняват, защото ние сме част от това и ние също трябва да се чувстваме обидени от подобни деяния. Били сме свидетели на събарянето на паметници, само защото не са угодни на някой. Аз чувствам признателността към тези паметници като мой дълг, който трябва да спазвам и според мен всеки българин трябва да го чувства по такъв начин.

Затова се опитвам да подкрепям проекти за опазване на културното ни и историческо наследство, какъвто е например Фондация Мизия на Светослав Кантарджиев. който има за цел не просто да реставрира и запази, но и да популяризира това наше наследство, въпреки че ние с лека ръка оставяме да се разпада и разграбва. Все пак след нас ще има други поколения, които трябва да знаят кои са били борците за свобода и трябва да им отдадат нужния почит. Тези паметници за нас са културно наследство предавано през годините и запазено до ден днешен и ние не можем да ги подминаваме. Трябва да се чувстваме горди и да почитаме миналото си, защото народ,който не почита миналото няма бъдеще.