Едно от най-големите предимства на презграничните екскурзии е възможността да срещнеш повече хора и да разшириш мирогледа си. Единствено от запознанства с чужденци в тяхната среда ще разбереш как живеят и ще успееш да си съставиш мнение. 
Разбира се, както и при нас, те са разделени на лагери – едни песимистично гледат на обкръжаващата ги среда като си търсят постоянно поводи за недоволство; други ще са оптимисти и ще те разходят само по светлите улици, ще те запознаят с красивите традиции, за да придобиеш най-добри впечатления; третите ще те хванат за ръка и от луксозния център ще те накарат да изпиеш едно кафе в гетото, само за да ти покажат, че го има.
В такива случаи аз съм си изградил тактика. Пътувайки и общувайки, вярвам само на собствените си очи и на психологическия си усет. Когато контактувам с чужденец никога не го оставям да поеме изцяло инициативата да ме развежда и говори. Подготвил съм си и арсенал от въпроси. Винаги питам за данъците, продажбата и наемането на имоти, туризмът и екологичните проблеми. Не на последно място задавам хипотетичната ситуация, ако реша да живея в еди-кой си град с професията си на преводач ще мога ли да се реализирам.
Така успявам да си дам сметка дали страната има развита социална политика, дали е правова, какви са настроенията на хората спрямо тяхната икономическа система и стандарт на живот, как приемат чужденците.
От скромните ми пътувания и срещи с чужденци в родината зная, че не искам да живея в Румъния, Турция, Гърция или Сърбия. Май България си е едно оазисче на Балканите с далеч по-незначителни проблеми от съседите си. Не искам да пребивавам продължително във Франция, Полша или Белгия, а Англия и Германия щяха да са страхотно място, ако бях лекар или инженер. Уви-не съм!