Не е като да се интересувам повече от мода, отколкото от футбол, но все пак днес ми идва да ви говоря точно за нея. И по-специално – модата у нас. Поводът – дете на мой приятел на 11 години, което вече прави своите „първи стъпки“ на подиума. Както можете да си представите, малката не само е нагримосана както изобщо не приляга на дете, но и се е разлигавила като 16 годишна принцеса, гледана като писано яйце.
Родителите й дума не могат да й кажат, още повече предвид факта, че изглежда мечтата на майката да бъде модел е останала неосъществена и тя се радва на „успехите“ на своето отроче. Нищо, че то няма нито възпитанието, нито възрастта за това толкова противоречиво в тази възраст занимание.
Не че е нещо ново това, преди повече от десетилетие, когато моделите на Джей Моделс бяха нашумели и агенцията все още не беше прекратила работа, имаше и детски школи. Там обаче освен „специалисти по модата“ имаше и възпитатели, хора с педагогическо възпитание, които знаеха опасностите по пътя към славата, които се крият за психологията и възпитанието на едно дете, и можеха да ги избегнат.
В днешно време обаче тази важна подробност изглежда липсва. Просто на „кръжокът“ по моделство всеки родител може да запише детето си, а от там само ще им вземат парите и няма да питат дали то ще е способно да понесе по един по-нормален начин повишеното внимание към него, дали няма прекалено да се подхрани суетата му, и така нататък.
Неприятно е да виждаш деца без детство, които изведнъж порастват и остават инфантилни едновременно. Аз мога да си представя тази госпожица и на 20 и на 30 години, и повярвайте, това, което виждам като резултат от тази тотална грешка във възпитанието, изобщо не ми харесва.