Тия дни, мисля в „Панорама”, което предаване, само да вметна, след махането на Гарелов не е същото, гледах интервю с един от добрите съвременни български писатели Георги Господинов. Добре пише, интересно говори – един интелигентен, начетен и талантлив млад български творец. Част от това, което днес е българската интелигенция. Естествена тема на разговора в тия размирни за България дни бяха протестите, които от седмици бушуват по българските улици. И в края на интервюто Господинов някак маркира ролята, която играе днес българската интелигенция – с това, което създава като творчески продукт, да утешава, да ни пренася в един по-хубав свят, да ни дава една друга реалност. Може би като представител на едно ново и модерно творческо поколение, което вече е част от света, Георги Господинов съвсем логично свързва ролята и функцията на изкуството и на творците само в тия тесни и ограничени рамки. За мен обаче тази неактивна позиция, която са заели повечето ни творци днес, е провал на българската интелигенция. Подчертавам на българската. Защото историята и на културата, и на литературата ни от самото начало е тръгнала така, че те винаги са били в много тясна връзка с обществено-политическия живот на страната ни, да не кажем даже, че го е водили. Със сигурност днес времената са други. Със сигурност правилата и в изкуството се променят. Но ако приемем, че както в природата, така и в изкуството нищо не идва на празно място. Може ли Георги Господинов, когото между другото много харесвам, да каже, че с тази си позиция за ролята на българските творци с творчеството и най-вече с позицията си надгражда над това, което са направили творците на Българското възраждане и тези след тях?!