Измина доста време, откакто гръцките ни братя изпаднаха в доста трудно положение. На фона на техните проблеми ми е трудно да повярвам, когато някой, тук в България, се оплаче, че му е ниска заплатата или, че е безработен. Ако искате да знаете какво означава да си наистина без работа и с понижени доходи, по-добре говорете с някой грък, та да ви каже.
Това лято дъждовното време изгони доста туристи от нашата страна. За това пък посещаемостта в гръцките курортни селища надхвърли очакванията. Но „късметът“ съвсем не подпомогна страната да излезе от кризата. Да подобрят положението си успяха хотелиерите на семейни вили, хазаи и ресторантьори по места. Според Дойче Веле, която следи положението в страната от месеци, всеки трети е все още без работа, заплатите са понижени с над 30 процента. Най-засегнати са хората от малките населени места или островите, работещи в средни и малки предприятия. Заплатите могат да се забавят там от 3 до 12 месеца.
При това положение много хора се чудят как да свържат двата края. Ако нямат градина, за отглеждане на собствена продукция – доста трудно. Хората от големите градове са по-сплотени от всякога. За спешни случай разчитат на заеми от семейство и приятели.
Кога се очаква кризата да приключи? Това е въпрос, на който сигурно никой не може да отговори. По мои виждания – когато хората променят навиците си. Пътувал съм по гръцко и мисля, че митът за гръцкия мързел си е съвсем реален. Не само, че трудно можеш да накараш грък да работи събота, и особено в неделя, но и много лесно можеш да го убедиш да си почине, да изпие с теб едно узо и да го държиш на масата през целия ден. Работата му започва от 10 сутринта и към 17 часа вече е запразнил. Това по мои скромни наблюдения. Като разбира се отварям скоба, че не може да се съди за целия народ по няколко скромни примера, на които аз съм попаднал. При все обаче, съдбата на Гърция в последно време е доста показателна. Определено има от какво да се поучим.