Пратих оня ден на едни клиенти по електронната поща едни преводи – с прикачен файл. Да, ама както често ми се случва напоследък в бързината, съм пуснал писмото без прикачения файл. И след малко получавам отговор с молба да им пратя и атъчмента. Пратих им аз атъчмента, или с други думи прикачения файл, както може да се досетите разгадаването на тая дума не може да е проблем за мен, пък после се замислих защо използваме чуждици, когато това не се налага, още повече, когато не са придобили и гражданственост и са разпознаваеми и разбираеми единствено за хората, които знаят чужди езици. Ще кажете, че то половината от словосъчетанието прикачен файл също е чуждица. Да, така е, но една доста разпознаваема чуждица, влязла отдавна в обръщение в езика ни и вече наложила се чуждица. В съвременния наистина уеднаквяващ се свят, включително и в езиково отношение, не може да говорим за абсолютна чистота на езика. Постоянно ни атакуват и ще продължават да ни атакуват всякакви термини, дошли от други езици. И в случаите, когато няма подходящ аналог на български език, няма нищо лошо в това да ги пропускаме през филтъра на езиковата чистота. Не съм съгласен обаче, когато това се прави, за да се демонстрира някаква модерност и криворазбрана интелигентност. Интелигентният човек говори разбираемо. Езиците са измислени не за нещо друго, а за да могат хората да се разбират, за да могат да общуват. В този смисъл езикът трябва да прави общуването разбираемо и да го улеснява, а не да го затруднява.