Всичко започва от приказките е концепция, която развих в съзнанието си през последните няколко дни. Теорията ми e, че още от малки децата започват да се развиват и да научават за нещата покрай себе си от приказките, които четат или им биват разказвани. Още от най-ранна възраст с приказки като „Бременските музиканти“ или „Мечо Пух“ детето се среща с непознати за него животни и същества. В последствие четем за „Тримата братя и златната ябълка“, „Червената шапчица“ и т.н. Истина е, че историите са измислени, но винаги са писани така, че да носят поука накрая. Децата научават много ценни уроци, които да им служат цял живот. Например, колко е важно да уважават по-възрастните, защото са по-мъдри и с повече опит от тях, или че здравето е много по-важно от парите и е необходимо да го пазим на всяка цена. Също така че лъжата винаги излиза наяве и затова е важно винаги да казваме истината. Поуките са ценни, а четенето на приказки е един лесен и полезен начин малчуганите да разберат нещата от живота по достъпен за тях начин.
Освен това съм на мнение, че историите с фантастични елементи в тях събуждат вниманието и интереса. По-интересни са в сравнение с повестите и разказите, които разказват за човешките драми и несгоди. Това са произведения, които да се четат в по-късен етап, а не в началните години на всеки един от нас.
Приказките, от друга страна, са текстовете, които могат да разчупят съзнанията ни още от най-ранна възраст и да ни отличат сред останатите в бъдеще. Дават ни умението да виждаме отвъд видимото и да разсъждаваме извън познатите ни граници. На такъв принцип действат и книгите между другото, защото няма друго нещо на този свят, което да е по-полезно за „свежестта“ на мозъците ни повече от четенето на качествени книги.
