Опознай мислите си, за да…

Има доказателства, че мисленето за събитията, които ни се случват, имат голямо влияние върху това, което чувстваме и начина, по който действаме. И тук не става въпрос само за големите важни събития в живота ни, но и за дребните и на вид незначителни неща. Начинът ни на мислене обаче не винаги е правилен, а това може да се отрази на поведението ни и на отношенията с околните.

thoughts-bigМисленето несъмнено има положителен ефект върху нас, но само ако и то е позитивно. То е в основата на устойчивостта ни като човешки същества. Когато ни се случи нещо лошо, негативните мисли ни карат да се чувстваме зле, което пък резултира в определен вид поведение. Да кажем, че някой ви засича пътя, докато шофирате, и това ви кара да се ядосате. Проучвания са показали, че не самото събитие предизвиква тази негативна емоционална реакция у вас, а мислите, които протичат през главата ви като незабавен отговор на случилото се. Емоцията, която проявяваме, протича толкова бързо, че никой не може да предположи, че и мисленето ни е замесено.

Докато в редица ситуации мислите ни, водещи до определени емоции, са правилният отговор на дадено събитие, има и такива, които не са. Мислите ни не са съвсем акуратни и адекватни точно при такива негативни ситуации, като онази със засичането по-горе – от тях могат да произлязат по-силни негативни реакции, отколкото е нужно.

Ако можехме да разпознаваме мислите си в отговор на събитията, които ни се случват, и да отсеем неправилните, то тогава по-лесно бихме разбирали и управлявали емоционалните си реакции. Това е изводът от всичко казано дотук.

Нещо интересно за кафето

Любителите на кафе по цял свят са много, в това число и аз. Понякога ми се налага да оставам дълги нощи бъден, когато гоня краен срок за преводите си, и кафето е нещото, което ми помага. Знам, че води до пристрастяване, предполагам, че и вие го знаете, но какво да се прави – нужно ни е. Добре е, че има приятен аромат, който всички свързваме със събуждане и ободряване.

Намерих това познавателно видео за кафето, което ме накара да напиша този пост днес. Хубаво е всички да знаят как се отразява кафето на мозъка. Стимулиращите му свойства са открити в Етиопия благодарение на човек, който забелязва, че козите му стават по-енергичността след като са яли кафени зърна. Аденозинът пък е веществото, което ви кара да се чувствате уморени и сънливи с напредването на деня. Нивото му намалява докато спите. Когато пиете кафе обаче, кофеинът потиска аденозина и затова, се чувствате по-бодри.

Всичко започва от приказките

Fulfillment-Happy-EndingsВсичко започва от приказките е концепция, която развих в съзнанието си през последните няколко дни. Теорията ми e, че още от малки децата започват да се развиват и да научават за нещата покрай себе си от приказките, които четат или им биват разказвани. Още от най-ранна възраст с приказки като „Бременските музиканти“ или „Мечо Пух“ детето се среща с непознати за него животни и същества. В последствие четем за „Тримата братя и златната ябълка“, „Червената шапчица“ и т.н. Истина е, че историите са измислени, но винаги са писани така, че да носят поука накрая. Децата научават много ценни уроци, които да им служат цял живот. Например, колко е важно да уважават по-възрастните, защото са по-мъдри и с повече опит от тях, или че здравето е много по-важно от парите и е необходимо да го пазим на всяка цена. Също така че лъжата винаги излиза наяве и затова е важно винаги да казваме истината. Поуките са ценни, а четенето на приказки е един лесен и полезен начин малчуганите да разберат нещата от живота по достъпен за тях начин.

Освен това съм на мнение, че историите с фантастични елементи в тях събуждат вниманието и интереса. По-интересни са в сравнение с повестите и разказите, които разказват за човешките драми и несгоди. Това са произведения, които да се четат в по-късен етап, а не в началните години на всеки един от нас.

Приказките, от друга страна, са текстовете, които могат да разчупят съзнанията ни още от най-ранна възраст и да ни отличат сред останатите в бъдеще. Дават ни умението да виждаме отвъд видимото и да разсъждаваме извън познатите ни граници. На такъв принцип действат и книгите между другото, защото няма друго нещо на този свят, което да е по-полезно за „свежестта“ на мозъците ни повече от четенето на качествени книги.

Полезно или не е предизвикателството на GoodReads

Попадали ли сте на социалната мрежа GoodReads? Предназначена е основно за книги и най-голямото предимство й е, че е изключтено богата на информация. Всеки човек може да пусне заявка за книга за добавяне, ако тя липсва, както и да прави предложения за поправки. По този начин потребителите спомагат за качеството на сайта, което важен фактор за ангажирането на вниманието им. Повечето от книгите, на които аз съм попадал, освен това са с повече от едно издания и информацията за тях е на различни езици в зависимост от страните, в които книгата е преведена и издадена. Всички тези екземпляри обаче са свързани с един друг и оценката за книгата се смята средно между тях. Това означава, че ако вие искате да потърсите повече информация за „Да убиеш присмехулник“ например, ще имате средно аритметична оценка от повече от 2 млн. и ревюта от 50 хил. читатели. Не звучи зле, нали?

good-readsGoodReads обаче има още една функция, на която ми се иска да обърна внимание. В началото на всяка година можете да отправите предизвикателство към себе си във връзка с това колко книги си поставяте за цел да прочете през настоящата година. В последствие можете да си отбелязвате в сайта кога сте ги започнали, кога сте ги дочели и как оценявате самите вие тази книга. Донякъде е полезно, защото следите по-лесно читателски си прогрес и се мотивирате, но от друга страна… предизвикателството на GoodReads неизбежно набляга на количеството за сметка на качеството. В тази връзка аз например предпочитам да чета по-дебели и задълбочени книги вместо онези историйки еднодневки, които едва надхвърлят 100 стр.

Разбирам обаче, че аз съм едно по-различно поколение. Вече минах 40-те години и начинът ми на мислене няма много общо с този на младежите. На тях бих предложил да наблягат на количеството, за да могат по този начина да трупат читателски опит. В началото не е толкова важно какво четеш, а просто да четеш. Навиците и предпочитанията се изграждат с времето и практиката. Всеки човек в последствие се научава да различава качественото четиво от некачественото. Затова…

Изводът ми е следният. Годишното предизвикателство на GoodReads е полезно за младите, но не чак толкова за хората с натрупана богата читателска култура.

Татусът, ама може и без него

Всеки път като видя мъж или млада жена с татуировка прелита в мисълта ми цитат от Иван-Вазовото „Под Игото“ – „Лудите, лудите – те да са живи“. Не, че хората с татуси са луди, ама не са и съвсем наред.  Според мен.

Казват, че тялото е медията на човека. Чрез облеклото изразяваме същността си, прическата ни говори, обувките, накитите. Абсолютно съм съгласен. По изгледа на човек разбираме много за традициите на рода му, за потеклото, за навиците в ежедневието. Но за какво е нужна татуировката и наистина ли е тип естетическа проява?

Преди векове индианците са рисували лицата си с цветовете на мира и съответно на войната, когато са били в родов или племенен конфликт. Но това е част от традицията им и е културен белег за принадлежност, част от залегнал от десетилетия ритуал. Африкански и редица южноамерикански племена също възприемат рисуването на телата си като етнически признак. Правят го нетрайно и всеобщо, тъй като е привично на обществото им.

Lippo-TattooВ съвремиено татусът съвсем не произтича от традиция. Напротив – това е личен избор. Някои младежи с по-голяма чувственост влагат идея в татуйровките си като изобразяват житейско събитие или емблематична фигура. Защото са преживели нещо или срещнали някого, което ги е променило. Татусът – символ, който легитимира също е вид обществен маркер.

Но татус като просто „картинка, която ми харесва“ не го разбирам. Смятам, че има много млади и красиви мъже и жени, които могат да изглеждат много добре и без да обезобразяват ръце, крака, гръб, рамене…

Телата ни се променят с всеки изминал ден. Татус, който си направите сега може да не изглежда никак добре след 10 или 15 години. С времето цветовете избледняват и трябват да се освежават многократно.

Татуирането също така крие риск от много заболявания. Много младежи не се интересуват от това и често не забелязват хигиената на студиото, в което отиват. Като последно слагам невъзможността да промените рисунъка. Какво правим, ако някой ден ви омръзне или вече искате да придобиете по-сериозен вид. Това не е боя, която просто отмивате, нито надпис, който се трие с гума. Татусът е винаги и завинаги… Освен ако не се подложите на скъпа лазерна процедура.