Мъжете работят за мащаба, жените – по детайла

Which one?Знаем, че има някои професии, които са типично мъжки, а други са типично женски. От край време дейности като шиене, готвене, може би писане са възприемане като част от всекидневието на дамите.

Да бъдеш професионален шофьор, горски, войник и т.н. пък е типично мъжко занимание.

Тези традиционни професии обаче все повече се размесват днес. По света има множество топ готвачи мъже, световно известни дизайнери, писатели и т.н. В армията вече приемат жени, а дамите могат да вземат каквато си искат шофьорска книжка стига да издържат изпита. Как обаче стоят нещата с новите, по-нетрадиционни професии?

Колкото повече наблюдавам развитието в различни бизнес сектори, толкова повече се убеждавам, че мъжете работят по по-глобални и по-големи проекти. А жените след това минават внимателно и изглаждат дефектите, дооформят неточностите и се задълбават в детайла.
Какво имам предвид?

Разгледайте книгите на нощното си шкафче. Обърнете на последната страница и вижте т.нар. издателско каре. Там има списък с хората, работили по издаването на книгата. Най-много мъжки имена ще откриете при преводачите. Те са тези, които създават цялостния текст, но… след тях има поне по един редактор и коректор. И най-често тези две роли се играят от жени, които да направя целия текст максимални изчистен от всякакви грешки и съответно по-четивен.

Друг пример – програмистите, те са най-често мъже. Пишат целия код на сайта, мислят, струват, но… винаги има бъгове за изглаждане. И тези бъгове се  оправят от хора, които се занимават точно с тестването на софтуера. Има множество подробности и подробности, които кой би хванал по-добре от една жена с око върху детайла?

И последен пример – десертите. Да, има много и много добри мъже готвачи, но колко от тях могат да правят красиви и богато украсени торти например. Кога сте видели мъж да пече кексчета, да ги украсява старателно с глазура и да нарежда една по една шоколадови пръчици отгоре? Дамите по-често се изкушават от сладкото и захарта… може би, и защото отново е поредният детайл в играта на живота.

Моите сериали

Всички гледаме сериали, не го отричайте. Вярно е, че е в момента повечето готини такива са в почивка и чакаме до есента, когато излизат новите сезони, но… нека ви запозная с някои от моите любими продукции. Току виж си харесате нещо и го изгледате преди есента, когато ще ни бомбардират с нови епизоди.

–          The Big bang theory или Теория за големия взрив – Какво да кажа, забавни са ми тези нърдове и начина им наживот. Не случайно актьорите подписаха договор от 6-ти директно до 10-ти сезон.

–          How I met your mother или Как се запознах с майка ви – Да, знам, вече излъчиха последния сезон. И на мен не ми хареса много краят, но какво пък, това не ми попречи да следя всичките 9 сезона.

–          Arrow или Стрелата – До тук с комедиите. Преминаваме към пó екшън тематиката. Сюжетът е готин, както и актьорския състав, но не искам да го издавам за тези, които решат да го гледат. Направо нямам търпение за новия 3-ти сезон през октомври.

–          Once upon a time или Имало едно време – Грабна ме още от пилотния епизод и си го гледам и до днес. Харесвам фентъзи елементи и може би заради това ме впечатли този сериал, заради комбинацията от истина и измислица

–          Da Vinci’s Demons или Демоните на Да Винчи – Страхотна актьорска игра! Сериалът, разбира се, е фикшън, но е премесен с исторически факти, което го прави и образователен. Представени са противоречията между Рим и Флоренция в контекста на Европа и дори Америка. Гледайте, за да разбере какво имам предвид.

–          Game of thrones или Игра на тронове – Има ли списък със сериали, където този да липсва?

–          Black sailes или Черни платна – Ако харесвате горния в списъка, ще харесате и този.

Май стига толкова. Знам, че пропускам още много, затова ще спомена три, които са в моя списък за гледане в скоро време:  Grimm, Almost Human, Agents of S.H.I.E.L.D.

Историята на двама французи, които скитат из света

Имената им са Соня и Александър Пусен и да направо страхотни. Знам, защото съм се срещал с тях лично, но преди да ви разкажа за това, нека първо ви дам дам малко предистория.

И двамата са авантюристи, но Александър е странствал малко повече из света. Той е от онези хора, които сякаш не се спират на едно място за дълго. Веднага след като завършва училище, се качва на колелото си обикаля света няколко месеца само с джобните си спестявания. Следващото му по-голямо пътуване е в компанията на негов приятел от университета, Силвен Тесон. Двамата прекарват шест месеца из Хималаите в поход по цялата планинска верига. Само с една раница на гръб, без предварителен план, храна и места, където да нощуват. Разчитат на помощта на месните жители. Забравих ли да спомена, че дори не са си подготвили част от документите и през някои страни минават нелегално?

По време на това пътуване Александър и Соня са сгодени и тя се присъединява към него и Силвен за малко. Великото приключение на СОня е няколко години по-късно. Тогава с Александър са вече женени и дори имат малко дете, но това не ги спира да се отправят към Африка с намерението да преминат целия континент пеша. За малко повече от 2 години двамата французи изминават пеша 14 000 км, започвайки от юг на север – от Кейптаун към Тивериадското езеро в Израел. Много неща им се случват по пътя, имат уникален досег с африканската култура и като цяло постижението им е впечатляващо. Последните 1800 км Соня дори ги изминава пеша бременна, което е изключително само по себе си. Между другото ражда им се момиченце, което кръщават Африка.

И така тези двама французи пътешественици гостуваха у нас през пролетта на 2012 г. и имах възможност да се запозная с тях лично. Бях много впечатлен от срещата с тях и дори си взех автограф върху книгите им – „Да прекосиш Африка” 1 и 2 част и „Да прекосиш Хималаите”. По време на гостуването си казаха, че следващата им дестинация ще е Мадагаскар. Все още няма книга оттам, но аз я очаквам.

Арагон, кътче от рая

Не се залъгвайте по заглавието, не става дума нито за Арагорн от „Властелинът на пръстените”, нито за Ерагон, момчето драконов ездач от фентъзи поредицата на Кристофър Паолини.
Арагон е местност в Северна Испания, но това не пречи да ни напомня за фентъзи. Там са разположени Перинеите, планината, която разделя Франция и Испания. Може би, защото за първи път виждам пейзаж от Пиринеите, или защото има слабост към планинските пейзажи, но Арагон ми изглежда много красиво и направо магично място. Ако се съмнявате, вижте това клипче. Особено много ме впечатлиха нощните кадри, когато снежна пелена е покрила планината.
Идеята на видеото, както пише в описанието му е да представи „пътешествие из високите Перинеи в търсене на най-добрите ски курорти, най-спиращите дъха природни пейзажи и дива природна красота”. Кадрите със скиорите между другото са доста интересни. Хората приличат на малки черни мравки, които щъкат напред-назад по повърхността на снега.

ARAGON WINTER TIMELAPSE from Pau Garcia Laita on Vimeo.

Ремонтни дейности

diy-home-repair-introУ дома ремонтните дейности продължават с пълна пара. Боядисваме стените, разместваме шкафове, заменяме някои за нови, изхвърляме стари неща и освобождаваме пространство. Ще стане светло, хубаво и широко… почти като ново.

Има хора, за които казват, че са във вечния ремонт. Това сигурно е така, тъй като са започнали да вършат нещо, без ясната представа какво ще излезе накрая. Или пък просто не са им стигнали парите за онова, което искат. И в двата варианта ремонтът скоро няма да приключи.

Най-важното, когато решите да се занимаваш с обновяване на дома, е да имате визия за крайния резултат. За това е необходимо предварително да прецените, вземете мерки, потърсите изгодни предложения за покупките, които сте си наумили. Направете списък, ако трябва. Изчислете прецизно. Едва когато се чувствате готови да отделите време и да купите необходимото и се захващайте за работа. Взимайте отпуска и вършейте, че да приключите по-бързо.

Не мога да си представя какво е да се влачиш във времето, да живееш като в бойно поле и да се налага да си гладиш дрехите ежедневно, понеже гардеробът го няма, а те се мачкат по столовете. Неприятно е и когато не можеш да поканиш съседа да гледате мача, щото жената те навиква, че не иска комшиите да говорят за разтурията у дома. И накрая и за съседите е неприятно постоянно по стълбището да мирише на латекс, да се чува скрибуцане от размествания и къртене на стени. И на вас ще ви омръзне да си пилеете времето.