Подхванал съм езикови теми напоследък, ама то всеки ден изскача отнякъде нещо интересно, което си струва да бъде коментирано. Още повече, когато имаш мнение по въпроса. Провокацията пак дойде от социалната мрежа. Нормално – той животът ни се пренесе там. Та тия дни една фейсбук приятелка, репортерка в регионална телевизия, се възмущаваше за това, че повечето нейни колеги слагат неправилно ударението на думата повреден на второто “е”, а не на първото, както било според речника. Вярно е, че според правописния речник е така, също така обаче е вярно, че нормата в правоговора се определя от правоговорния речник. Лично аз, понеже не си вадя хляба с говорене, не знам кога е излязъл последният правоговорен речник и дали там все пак този въпрос не е уреден по начин, който да посочва думата като възможна и с двете ударения, или иначе казано да ги определя като акцентни дублети. Затова спирам дотук – поне докато не направя справка и не съм сигурен как е в действителност. Въпросът ми обаче е друг – има ли значение как българските репортери и телевизионни водещи произнасят тази дума, когато те, а и редакторите им все още не са се научили, че след числително име за лице се използва не бройна форма, а обикновено множествено число, а пък за мъжколичните форми на числителните от две до пет не са и чували. И всеки ден от екрана и от всякакъв тип медии чуваме пет ученика, три студента, два учителя и т.н. Да, има проблем с правилното говорене на българските журналисти, но дайте да ги емнем първо да научат истински важните неща. Висшия пилотаж – след това:)