„С пълна газ и без спирачки“. Създава ли ви този израз усещане за опасност и безразсъдство? На мен обезателно, да. Представям си някой амбициран младеж, който е натиснал педала на своята кола или мотор и не го пуска без значение какво се изправя на пътя му.
Има хора, които не просто изпадат в такива състояния от време на време, за да покачат адреналина си, а просто не познават друг начин на живот. Ден за ден, харчейки с широки пръсти, когато имат, и гладувайки – когато нямат. Превключват на по-висока скорост и не смеят да намалят от страх да не изостанат. Затова и нямат нужда от спирачки, те никога не се спират. Стремят се не към утрешния, а към днешния и оцеляването в настоящето. Не се прибират у дома, защото домът им е много широко понятия и често спят, където намерят.
Понякога се замислям за тези хора и осъзнавам, че не мога да бъда като тях. Аз имам нужда от сигурност и от стабилност. Искам да знам не просто, че утрешният ден ми е осигурен, а да имам начертан план за бъдещето. Искам да знам датите, на които получавам заплатата си и да знам стойността й. Да се оставям на течението да ме влачи и повлича, не е съществуване, което бих избрал. Идеално знам, че има и хора, които пък предпочитат животът да им поднася изненади всеки ден и не понасят рутината.
Хора и хора, така е било и винаги ще бъде. Като какъвто и тип да се определяте обаче, на мен все ми се струва, че е добре поне от време на време да удряме по една житейска спирачка просто за да се огледаме дали около нас всичко тече нормално и безопасно.