Казват, че поезията е това, което се губи при превода. Не звучи много ласкателно за преводачите, но понякога с много добрата поезия се случва така. Колкото и добър да е един преводач, няма как да предаде звученето на оригиналния език, звучене, защото поезията в голямата си част е по-близо до музиката, отколкото до словото. Като човек от професията и в интерес на справедливостта обаче искам да допълня това определение за поезията, защото като всяко обобщение и то няма как да е съвсем вярно. И да ви кажа, че понякога пък така се случва, че поезията не само не се губи при превода, а се ражда точно при него. Много често един преводач на поезия, а обикновено поезия превеждат поети, може да направи от едно невзрачно на родния си език произведение една много добра поезия. Така че, ако трябва да обобщим – поезията е или това, което се губи при превода, или това, което се ражда при превода:) Държах да направя това допълнение, защото наистина смятам, че в България има много добри преводачи, които си разбират от работата и не само че успяват да запазят качеството на превежданото произведение, а често даже и да го направят много по-добро. Смея да кажа, че това ми твърдение не ей така хвърлено – без основание. Обикновено чета книгите в оригинал, поне на тези езици, които знам, след което много често ми се случва – от любопитство да видя как са се справили колегите преводачи – да прочета и преводните им варианти. Спор няма българската преводаческа школа е една от най-добрите. И по мое мнение това не е толкова, защото колегите добре познават езиците, от които превеждат, а най-вече защото в детайли познават българския език. Едно от най-важните условия да си добър преводач 🙂 До скоро:)