Знам, че добре няколко дни бях малко уморен, отчаян и дори безсилен срещу живота и всички негови несправедливи проявления, които се отразяваха от управлението в домакинствата на всеки обикновен гражданин на страната ни. Но бях сляп. Нещо, което не отива на възрастта ми.
Онзи ден вдигнах кръвно и ме изпратиха на изследвания. Млад съм още, си казвам, но очевидно организмът ми е на друго мнение. С всяка сутрин от огледалото ме гледат две все по-уморени очи, а когато се бръсна се разкрива по един нов щрих на времето около устните ми. Косата ми също е започнала да посивява. Сърцето пък препуска понякога протестиращо в гърдите. Уви, напоследък вълненията ми дойдоха в повече. Не само покрай грижите в ежедневието и притесненията покрай сметки, данъци такси, но и все ще се намери нещо, което да ме изкара от релси. Я ще се подразня на някое изказване по телевизията, я ще ми е черен съседът, защото е шумен с вечните си оплаквания.
Но всичко това са бели кахъри. Ние хората сме свикнали да се жалваме за всичко, да сме недоволни от всичко и да драматизираме моменти, при които можем да се вземем в ръце и с разум и силна воля да намерим начин да се справим. Само здраве да има. Здравето е най-важно от всичко в този живот. Благодарение на него ще преодолеем всяко предизвикателство, което ни е отправено. Ще работим, ще гледаме децата си и ще благодарим на Бога за всеки нов ден. Че сме се събудили, че сме споделили ценни моменти с обичаните хора.
Читатели, не си губете времето в злост и излишна суета. Обръщайте внимание на красотата, която ни заобикаля, мислете по-философски и бъдете позитивни. Животът е кратък и трябва да го изживеем пълноценно – в хармония със себе си и вяра в бъдещето.