Тези, които скоро са кандидатствали във висше учебно заведение, или са имали намерение да кандидатстват и са разглеждали кандидатстудентските справочници, или пък са имат близки, които са се запътили към Алма матер, няма как да не са забелязали, че за доста голяма част от специалностите в много от университетите основен изпит за кандидатстване са различни по форма и съдържание тестове, проверяващи нивото на езиковата култура. И предполагам, повечето от вас са си задавали въпроса за какво му е на един икономист, юрист, психолог, социолог и т. н. да владее чак пък толкова тънкостите на правописа и езика. На пръв поглед не са му чак пък толкова необходими. Ама само на пръв поглед. Погледнете правописа или по-скоро отчайващия правопис в статусите на доста образовани и начетени уж хора и ще спрете да си задавате този въпрос. Вопиюща и стряскаща неграмотност цари. И не че е толкова важно това, хората да си пишат грамотно статусите във фейсбук, макар че защо не. Но си мисля, че е много важно да си пишат грамотно нещата, които им се налага във връзка с професионалните задължения. Нали никой не иска адвокатът му да му напише договор, пълен с правописни грешки, или пък с неправино поставени запетаи, които често променят смисъла, а оттам – и значението на написаното. Нали никой не иска министърът на културата, който е завършил НАТФИЗ, да пише збогом вместо сбогом. Ето затова са нужни изпитите по езикова култура – защото професионалните знания и умения понякога губят смисъл, когато не може да ги изложиш в поносимо грамотна форма.