Имате ли си касичка?

pig boxПомните ли онези симпатични глинени касички, които имахме едно време. Бяха най-разнообразни, имаше под формата на кученца, прасенца, котки, Жабки, къщички и какви ли още не. Пълнехме ги със стотинки и даже понякога пускахме и по-едри банкноти с надеждата някой ден да съберем повече „бели пари за черни дни“.

Спомням  си, че бяха голям хит.

Наскоро отидох на гости при приятел и видях една от този вид касички. Чак ми стана странно, мислех, че вече никой не ги използва или че всички сме ги изпочупили от любопитство да видим колко парички са се събрали там. Защото бяха глинени и наистина нямаше друг начина да ги „отворим“, освен да ги счупим на стотици парченца.

Питах приятеля си, не му ли е любопитно и на него колко пари има вътре, а той ми отговаря: „Иди и провери сам“. Взимам аз касичката, която беше с формата на прасенце между другото, а тя се оказва прекалено лека. Нали трябва да е пълна със стотинки? Защо е толкова лека тогава? Раздрусвам я и наистина нищо не се чува да звъни.

Обръщам се с въпросително лице към приятеля си и го питам, никога ли не са слагали пари в касичката?

„Слагахме, разбира се, – отговаря ми той, – но ги извадихме. Виж отдолу.“

Обръщам аз прасенцето с главата надолу и какво да видя? Огромна дупка, пробита изкуствено.

Смях се с цяло гърло поне 10 мин. Ех, че тарикат бил моя приятел. Хем парите някога извадил, хем касичката останала цяла.

Какво е емпатия?

empathyНай-вероятно притежавате тази способност, но просто не се замислили над това.

Емпатията най-лесно се описва със синонимът й – съчувствие. Това е умението да се поставяме на мястото на другия и в някаква степен да съпреживяваме неговите чувства, емоции и всичко, което изпитва. Било то дискомфорта на бременна жена, финансово затруднение на наш колега или радост за наш приятел.

Степента ни на емпатия зависи от това колко ни е близък човекът отсреща. Ако сме по-привързани, нашите емоции и усещания съвсем естествено ще бъдат по-силни. Ако разберем за някаква тъжна случка за наш далечен роднина, кого никога не сме срещали, най-вероятно ще се натъжим, но едва ли ще изпаднем в състояние на емпатия. За да го направим, е най-добре да познаваме субекта на емоциите лично. Когато контактът е личен, се обвързваме много по-лесно и не едва ли ще отречете, че съчувствието е пряко зависимо от силата на връзката между хората и знанията им един за друг.

Няма да изпадам в излишни подробности. Целта ми беше да разберете значението на тази дума, защото ми прави впечатление, че много хора около мен не са наясно с него.

Дано съм бил полезен.

Паркоместата за инвалиди

11970956851093019822Leomarc_sign_disabled_parking.svg.hiРадвам се, че на все повече места се предвижда пространство за паркоместа за инвалиди. Трябва да има такива, защото са необходимост от главна степен. Но има и още едно важно условие – да се използват по предназначение.

Честно казано, дразня се, когато си търся място за паркиране и не намирам такова. За съжаление подобни ситуации се случват често в големите градове, където трафикът е по-силен. Да не говорим за централните райони, откъдето минават почти всички главни пътища, а следователно и коли. Да не ти се налага са спираш някъде в такъв момент.

В подобни ситуации да видим свободно място за паркиране е мечтано спасение. Да, ама не. Не и ако на него има знак, че е запазено само за инвалиди. Пак казвам – подкрепям тази дейност, но мисля, че има един недостатък. Кой следи дали наистина паркират само инвалиди? Виждал съм много коли точно на подобни паркоместа. Понякога нарочно съм се оглеждал, за да видя дали има познатия ни стикер на човек в количка. Рядко го виждам. И все си мисля: ето, поредния тарикат. Кога ще се научим, че съобразителността е важно човешко качество?

Хората със седящи професии са най-податливи на здравни проблеми

Едни от най-проблемните професии са тези на шофиращите хора или тези, които прекарват по-голямата част от работното си време на офис стола. Вероятно повечето читатели ще попитат защо след като човек  не се натоварва физически. Стои по цял ден в удобното кресло и работи или пък върти волана и шофира. Та това са по-скоро дейности, които изискват повече внимание, т. е имат по-голямо умствено натоварване.

Донякъде сте прави, но като цяло – не! Естествено е да предположите, че професиите, които изискват повече действия са по-уморителни и изтощителни за целия организъм, крият повече рискове от наранявания, пренатоварване и други. Истината обаче е друга – седящите професии също са предразположени към здравни проблеми, имено поради липсата на движение.

Какво имам предвид? Вземете жената, която стои по цял ден на бюрото. Тя може да е секретарка, счетоводител или рекламен специалист. Вратът й се схваща, често се оплаква от болки в кръста. Забележете колко подути са глезените й, а видяхте ли разширените вени по краката й. По-младите жени се оплават, че качват килограми, а не могат да свалят. Ами как ще стане, като голям процент от седящите винаги имат купичка с гризини на бюрото си или се наливат с газирано, кафе или течни шоколади. Този заседнал начин на живот води до намалена подвижност, честа е общата отпадналост и липсата на тонус. Хората имат проблеми със сърдечно-съдовата система, храносмилателната, двигателната и кой знае още с коя.

sittingОще по-неприятни могат да бъдат последиците при образуване на дермоидни кисти и абсцеси в седалищната област. Причината е именно продължителното стоене, изпотяване и запарване. Това е бичът, от който страдат по-често мъже – общи работници, шофьори на таксита и камиони или други подобни. Неприятното състояние е съпроводено от сърбеж и дискомфорт, причинени от запушване на едно или повече каналчета, които водят до кухина под кожата. Тази кухина е вродена или се образува от врастващи в грешна /под кожата/ посока косми. Ако се инфектира започва да набира гной и се образуване абсцес. Неприятна работа.

А още по-неприятното е, че тук операцията не ви мърда. Но няма страшно. Отварям една скоба – получите ли неприятни усещания в седалищната област, по-добре се консултирайте с лекар, вместо да търсите самостоятелно мазила и билкари. Колкото и инатливи и горделиви да сме ние мъжете, за някои неща място за срам и инат няма. Ако евентуално пък се притесните много и не знаете при кого да отидете за такава консултация, аз се сещам за един добър хирург проктолог от Пловдив, при който моят братовчед беше по същата причина – д-р Антон Тодоров от медицински център „Фама‟ – дискретен, търпелив и си разбира от работата… И затварям скобата.

И така… седящите професии под внимание – по-малко консумация на вредни храни, по-чести почивки, повече движение през почивките и повече внимание към вашето здраве.

Чужденците в моите очи

Честно казано много по-интересно ми е да общувам с хора от други страни. Предпочитам и да си говоря с българи, които са живели поне известно време в някоя друга страна. Начинът на мислене на тези хора някак ми допада повече, отколкото на другите.

mmw_foreignlanguage0406Общувал съм с хора от Америка, Франция, Испания, а съвсем наскоро се запознах и с един ирландец. Името му е Шон (колко типично) и е олицетворение на скитащ пътешественик, но не и хипар. Момчето просто си обикаляше. Каза, че доскоро е бил в Несебър и е обучавал руснаци на английски език, бил е из Родопите, Пловдив, Велико Търново и т.н. А след това ще се върне към Испания, където всъщност работи като преподавател по английски език.

Беше симпатично, любезно и любопитно момче. Мисля, че повечето пътешественици са такива – толерантни и разбрани. И може би затова ги харесвам повече. Хората, които се застоят твърде дълго на едно място, започват да се дразнят на най-малките дреболии и с това да изнервят останалите около себе си. Някак си по-зареждащо с енергия ти действа да се запознаеш и да си побъбриш с някой позитивен и търпелив млад човек. Той има толкова много истории, които може да ти сподели и да ти разкаже. Усещаш, че мислите и действате по различен начин, говорите на различен език, но се разбирате един друг и ви е приятно да общувате.

Не знам на какво се дължи това, че ми допада повече да общувам с хора от различни страни. Може би на факта, че по-рядко имам възможност да го правя. Нали, знаете, малко разнообразие от време на време е полезно за всички ни.