Личния блог на В. Дечев – Страница 29 – Совите не са това, което са!

Мечтите са безплатни,…

… това казват всички. Аз обаче по добрички или, айде нека съм по-конкретен, по дечевски 😉 , ще допълня: Мечтите са безплатни, но болезнени. Като се замисля минало е цяла вечност, откакто не съм мечтал. Доскоро бях убеден, че „въздушните мисли“, както им казвам, са за младите, за да имат нещо, в което да вярват и да се надяват, за да пристъпват напред в живота с мотивация. Бях толкова вглъбен в това свое становище – че всъщност мечтата е мит измислен от първоотците ни, за да задвижва механизма на способностите ни, че бях заложил на това целия си живот.

Обаче тази нощ се въртях в леглото си, пресмятайки, че днес остарявам с още една година и ми се прииска да се разплача като някое момиче. Когато бях на 17 дали си представях, че животът ми ще се развие по начина, по който се случи? Та животът си тече, докато си губим времето в празни мечти и безумни измислици как да го определим, планираме или надхитрим. Бях сигурен, че ако мечтите ни не са достижими, единственото, което ще сме си причинили е болка и комплекси за малоценност.

И така не съм мечтал от години, страхувайки се именно от душевни вътрешни катаклизми. Но тази нощ осъзнах, че никой не е казал, че мечтите трябва да са невъзможни. Погледнах се сутринта в огледалото и си помислих, че макар натикан в тяло, което лека полека започва да побелява и да щрихира бръчки около очите и устните ми, вътрешно съм още на 17 и най-голямото ми желание е да изляза и да се напия като някой хлапак. И ето ти една мечта – да си прекарам добре довечера! Малка, изпълнима и напълно безплатна…

Правилната употреба на езика

Колко хора могат да се похвалят с употребата на чист език. За съжаление – малко!

Както в чужбина, така и у нас книжовното слово си остава предимно писаното. Забелязали ли сте как във всекидневното си общуваме предимно, ползвайки низ от изрази и понятия – част от нашата работна среда, от обкръжението приятели и роднини. Повечето от тях са заемки от други езици, а някои направо чужди думи, побългарени до неузнаваемост. От съпорт, тренд, визит, хакнат, лайк, хейтър до фацебук, гугълни и други. Тук не включвам терминологични правни или медицински понятия, нито техническите названия, които ползват механици или програмисти. Ако излезем от офис обстановката обаче пак ще сме свидетели на неправилна реч. От едната страна звучат множество диалектни изкривявания на езика ни, характерни за различните краища на родината. Някои от тях създават такива комуникативни „дупки“ в общуването на хората, че ако се съберат представители от трънска и от родопска област, едва ли ще се разберат.

Всеки регион има езикови особености. Като цяло в България езиковото разделение е на Западни и Източни диалекти, като всеизвестно е, че западняците омекотяват речта си с излишни наставки „-хме“ почти след всеки глагол, или пък „натвърдват“ като променят много често „а“ в „ъ“. Източници пък мякат повече от необходимото там, където в езика има думи с променливо „я“. Типични са междуметията като „въх“, „въй“ и подобни…

Третият препъникамък в езика ни е жаргонът. Този бич на съвременната младеж плъзва и сред по-възрастното поколение. С неодобрение започвам да гледам как мои връстници прихващат думи като „айляшки“ и не знам си още какви. А изключително много се дразня на вметнати обръщения като „брат, човек, копеле, мъжки“.

Днес е 24 май – Ден на славянската писменост и култура. Нека отдадем чест на светото дело на братята Кирил и Методи, което не се състои единствено в даряване на азбука, но и на препис на книги, изчистване на словото, и се опитаме поне ден да говорим и пишем, правилен български език.

Приключенията на барон Мюнхаузен

Българската детска писателка Величка Настрадинова беше казала, че приказките са навсякъде около нас – те летят в небето, растат по дърветата, кацат по покривите, искат да влязат през отворения прозорец, срещата се на пътя и децата много трябва да внимават като ги видят да не ги уплашат, защото могат да си тръгнат и да не се върнат. Гениална мисъл!

Приказката е особена „субстанция‟, която общува с децата по начин, за който ние възрастните можем само да завиждаме, тъй като много от нас отдавана са загубили своя детски дух и онази частица, която кара Питър Пан да възкликне, че не иска никога да порасне.

Посланията от приказките учат децата на любов, разбиране, толерантност. Освен това както Айнщайн е казал – колкото повече приказки чете детето, толкова по-интелигентно ще стане в последствие. За това и адмирирах инициативата на БНТ „Малкото Голямо Четене‟.Самият аз гласувах за „Приключенията на барон Мюнхаузен‟ – любимата ми история на Рудолф Ерих Распе. Не знам дали заради факта, че Баронът е действително съществуваща личност или пък защото тогава мечтаех за приключения. Удивителна е смелостта на децата в тази възраст.

Вчера забелязах, че книжката е преиздадена от „Ню медия груп‟ на Светльо Кантарджиев и понеже знам, че работят с последователност и грижа към потребностите на децата и родителите реших да я купя за племенницата ми. Не знам дали поради това, че именно с нея споделям най-често страстта си към четенето и писането, или пък имаме добър общ ген, но малката е ненаситна в желанието си да чете, което гледам да мотивирам при всеки сгоден случай. Добавих към класическата история за Барона и книжката „Морските приключения на барон Мюнхаузен‟ и поне реших, че все пак е подарък за момиче не може без дамска книжка. Купих й и „Скъсаните пантофи” от Братя Грим на същото издателство.

Мисля, че четенето е навик.Той се възпитава, култивира се – също като това да научиш детето да си изхвърля боклука в кошчето. За това трябва да отделим време и внимание и да приобщим децата си към книгите така, както се опитваме да ги приобщим към живота. Защото те ще са им от полза.

Малко за софийското метро

Преди време попаднах на една новина от София. В известен онлайн информационен канал беше изнесъл дизайнерски проекти за това как се предвижда да изглеждат бъдещите метро станции на новата линия или продължението на старите две. Според мен си бяха съвсем прилични и с интерес ги разгледах. Коментарите обаче бяха поразяващо удивителни. От положителни, но с резерви, до крайно отрицателни. Някой хора бяха писали, че ги дразнят цветовете, други, че било голяма глупост метростанциите да бъдат облепяни с плочки, защото така приличали на бани, а трети се бяха обявили, че в Москва спирките били къде-къде по-хубави (?!).

Чета и не вярвам на очите си. Викам си, какви сме българите. Всъщност дори не българите, а софиянците. До вчера си нямаха метро, оплакваха се, че градският транспорт им бил лош, мръсен, ненавременен и отнема голяма част от времето им в пътуване, поради това, че столицата непрестанно се разраства. Днес вече има две завършени метро линии, в които аз лично съм пътувал, както и смятам, че са доста прилични. Сега прокопават още километри метро, а ето, че софиянците пак са недоволни.

От какво? От това, че някой се старае да ви угоди, че се старае да измисли нещо, което да струва максимално евтино, да бъде хубавко (не казвам красиво) и да се цапа по трудно. Да сложа акцент върху „лесно за почистване“. Представяте ли си, ако се сложи камък и ония ти графитомани почнат да чертаят. Колко от вас са се замисляли, че на тия плочки, които казвате, че приличат на баня, всъщност се почистват много по-лесно и бързо. А нали искаме вече да ни е чистичко и спретнато – да изглежда винаги като ново…

Софиянци не бива да са толкова придирчиви и не бива да забравят, че тяхното метро е само на колко – 10-тина години? Не бива и да го сравняват с московското, което е почти на век. Бъдете благодарни, че имате сигурен и по-удобен транспорт. Защото докато вие се оплаквате, ние в Добрич не, но във Варна и Пловдив, хората все още киснат по задръстванията и дават луди пари за таксита.

Кратък поглед към Евровизия 2014

Победителят в конкурса Евровизия тази година предизвика множество противоречиви отзиви. Кончита Вурст или „брадатата жена“ получи най-голяма подкрепа от зрителите и стана победител в конкурса. Успехът насочи вниманието към един скрит, но доста морален и социален проблем. Изпълнителят, чието истинско име е Томас Нойвирт, родом от Австрия, се появи на сцената облечен в женски дрехи, на токчета и с брада.

Независимо дали поради пиар, или изразяване на личността, това, което разбуни духовете по време и след конкурса бе външният му/й вид и открито се заговори за толерантността или липсата на такава.

В Беларус, Русия и Армения се появиха петиции за забрана на излъчването на конкурса. Руската църква също изяви неодобрителната си позиция. В Копенхаген, представлението на певеца бе последвано от бурни аплодисменти, но в други държави отнесе критики.

Всъщност самата победа на Нойвирт в известна степен показва, че по-голямата част от Европа приема различието. Дискусиите из Интернет пространството показаха отношение към моралните и духовни ценности в обществото. Впоследствие самият артист зададе въпрос в едно от своите интервюта: „Защо хората са толкова изпълнени с омраза заради една брада?“

Понякога прекалената омраза и силното отхвърляне на нещо е продиктувано от дълбок вътрешен страх от различното и непознатото. Дали гневните отрицателни критики се дължат на подобна реакция, или имат основателни притеснения ще можем да разберем в бъдещето.

Тук по-скоро е важно до колко сме толерантни към различните и поради това да колко позволяваме на другите да бъдат и отстояват себе си.