Протестите и съпротивата

Виждам, че има млади хора напоследък, които се изправят срещу мафиотщината и корупцията, и заявяват твърдата си позиция за оставка на това правителство. Говоря за „Ранобудните студенти“, и техните няколкомесечни протести и окупации на университети. Поне си пролича, че у нас все още има млади, интелигентни хора с ценности. А в това отношение аз се бях отчаял, понеже повечето такива момчета и момичета бягат от България и ми се струва, че открай време обществото ни е „импотентно“ и просто не може да излъчи „качествен материал“ в един метафоричен смисъл, както би го казал един също толкова печален като сегашните ни управляващи „мутрополитик“.

За съжаление, у нас няма държавници, а само балансиращи между интереси „политици“. И както се досещате, интересите на обществото, на народа, се защитават най-малко от него, затова и съответно са с най-нисък приоритет. Преди това имаме какви ли не финансови, шуробаджанашки и международни мрежи, които първо трябва да бъдат обслужени.

Това, разбира се, е ясно на всеки, който е прекарал живота си в България. Въпросът е, ще се намерят ли достатъчно умни млади хора, които да решат да посветят живота си на съпротивата срещу цялия този „естаблишмънт“, който унищожава обществото ни и отдавна е притиснал голяма част от нас да живеят в режим на оцеляване? Ние – старите, само можем да се надяваме.

 

Христин Петков: Бърз интернет – вече и на село

За някои от вас ще се повторя, но други може би не знаят – родом съм от село, но към днешна дата, както повечето млади (а и не толкова) хора живея в София, където възможностите за професионално развитие ни карат да преглътнем любовта към бащиния дом, спокойствието на малкия град/ малкото селце и да се впуснем в динамиката на столицата.

internet

Работата ми е силно зависима от бързината на интернета, защото поддържам непрестанна комуникация с доставчици от Европа и света, като за целта използваме вътрешно разработена софтурена система. Ето защо се изправях на нокти, когато трябваше да се прибирам у дома за празниците – в селото ми до миналата година интернетът не беше от най-бързите (дори не съм сигурен, че употребата на това прилагетлно е уместна) и сървърът постоянно ме изхвърляше.

Тази година обаче без капка притеснение пътувам разстоянието от Добрич, защото родното ми място бе включено в проект за безвъзмездно субсидиране на слабонаселени райони на страната, където качеството и скоростта на дотъпа до глобалната мрежа да се подобрят.

Доколкото разбрах, главен „виновник“ за това е г-н Христин Петков с чийто подпис са стартирали нещата. Така че му благодаря най-сърдечно!

И само да вметна, защото съм сигурен, че в момента мнозина се чудят защо не съм използвал мобилен интернет за целта преди това – на два пъти ми се случи и с него да имам „засечки“, като последния ми костваше солена глоба и загуба на доверие на Канадския ни мениджър…

Возилата и гаражът

versoЦял живот съм бил маниак на тема автомобили. Всъщност, като се замисля, повече пъти съм се влюбвал в красиви машини, отколкото в жени. Но пък машините бързо съм разлюбвал, а някои от жените съм обичал с години 🙂 Винаги съм си мислил, че ако имах финансовата възможност, щях да имам гараж с поне 15 возила – някои ретро, други от мускулестия период, трети – бижута на модерното ни, комфортно и компютаризирано автопроизводство. Е, не успях чак толкова да забогатея в този ми живот, но пък мога да се похваля, че съм имал повече от 15 коли – най-различни марки, а в момента семейството ми още използва две, които поддържам и често дори поправям лично – миниван Toyota Corolla Verso и Bmw 530.

Обичам си семейния автопарк и естествено, го съхранявам в гаража, който за щастие побира и двете. Преди време обаче се замислих колко повече внимание обръщам на возилата, а гаражът почти не забелязвам – използвам го само за подслон на колите и тук-таме за ремонт. Та правдиви бяха критиките, че гаражът ми е много разхвърлян и през лятото най-накрая се хванах да вкарам нещата в ред – отне ми два дни, но резултатът си заслужаваше. Стигнах дори по-далеч и смених гаражната врата, която отдавна „береше душа“, но нямаше кой да й обърне внимание. Новата е просто страхотна – отваря се с плъзгане нагоре и дори си има дистанционно.

Сега гаражът ми е неузнаваем: всичко е чистичко, инструментите и частите са подредени и лесно достъпни, а и отвън като го погледнеш с новата врата – изглежда пригледно, както се полага на двете хубави возила, които пази, и на прекрасните им собственици 🙂

Светльо Кантарджиев: Децата трябва да четат!

1

„Четенето е онзи крайъгълен камък по време на детството, който спомага за всеобщото израстване и възпитание на малчуганите. Децата трябва да четат!“, беше казал в едно интервю издателят Светльо Кантарджиев от Ню Медиа Груп по повод на излизането на пазара на още заглавия от детската поредица „Детство мое“ и няма как да не се съглася с него като човек, който се занимава с превод и писане. Ако не ме бяха възпитали с книгите като малък – едва ли сега щях да съм човекът, който съм.

Аз лично следя заглавията в детската литература и тази поредица – дори вчера подарих новите пет книжки на малката ми племеница – сигурен съм, че ще й харесат. Общото между новите заглавия, освен че са предназначени за деца, е фолклорният мотив. „Джак, победителят на великани“, „Мълчаливата принцеса“ и „Принцесата от портокала“ са народни приказки съответно от Англия, Чехия и Италия.

5Ню Медиа Груп е сред издателствата с традиции по отношение на литературата за най-малките. Преди време на пазара благодарение на същото издателство у нас хлапетата бяха зарадвани с вечните класики на Братя Грим и Андерсен.

Няма нечетящи деца, а родители, които или не умеят, или не желаят да въведат малчуганите в приказната съкровищница на света.  Притеснителен е и процентът на нечетящите книги в България като цяло, който бележи траен ръст на всеки 12 месеца. Според последни статистики българинът харчи средно малко над 10 лв. годипно за книги, а сред най-предпочитни са кратките притчи за живота. При подрастващите истински феномени, раздвижили читателските нагласи, се оказаха изданията от поредиците за „Хари Потър“, „Здрач“ и „Игра на тронове“.

30 процента сиво

ikonomikaВеднага си признавам, преди да сте ме разконспирирали, че използвам чужда метафора, при това от книга, която още не съм чел. Разбира се, че става дума за нашумелия роман на българския емигрант Захари Карабашлиев “18 процента сиво”, за който излязоха отлични отзиви и коментари и все се каня да го започна, но все не стига време. Но това заглавие беше първото нещо, за което се сетих, когато днес попаднах на статия, в която се обясняваше, при това добре аргументирано, че 30 процента от българската икономика е минала в сивия сектор през последните няколко години. Като всеки филолог и аз не съм много силен в сметките, но то в случая не става и въпрос за висша математика. Една трета от българските фирми работят не по правилата и на тъмно, защото, ако го правят, ще фалират; втората третина вече хлопнаха кепенците може би точно по причина, че са спазвали нормите и не са успели да устискат на високите данъци, множеството разрешителни режими и постоянно растящото осигурително бреме; а останалите едва кретат. И какво остана?! Едно голямо нищо. Това е в момента българската икономика. Такава просто липсва. И си припомних за етикета, който стоеше пред телевизора “Самсунг”, който си закупих преди известно време – сглобен в Румъния. Сетих се и за колите Дачия, които са си румънска марка и се правят там. Припомних си и как преди няколко месеца известна българска рафинерия изнесе производството си в северната ни съседка. Някой от българските политици и мастити икономисти, дето се пенят в последните 22 години и при влизането ни в Европейския съюз ни обясняваха, че не трябва да сме в една група с Румъния, щото ни дърпала назад, може ли да ми каже как я докарахме дотук и колко по-назад може да ни дръпне някой. Защото не става въпрос за 30 % сиво, а за 100 % черно.