ММА Гала вечерта с Паскал Дойчев и Андон Атанасов в Гранд Хотел Банско

IMG_4034 (Copy)Наскоро по телевизията излъчиха запис от ММА Гала вечерта, която изправи България срещу Гърция на турнир по ММА – Смесени бойни изкуства. Този спорт е сравнително нов, но много динамично развиващ се, защото съчетава класическия бокс и борба в едно, както и още много други бойни изкуства, които да помагат в надхитряването и повалянето на противника. Като цяло боевете са много технични и интересни, а не просто силови.  За да бъдеш ММА боец пък се изисква много повече комбинативност, тъй като трябва да си подготвен и да съчетаваш бокс, борба и поне още едно бойно изкуство. Наистина си заслужава този спорт и носи адреналин, хвърлете му едно око дори ако типичния бокс или борба не са по вкуса ви 🙂

Аз лично се заредих с адреналин миналата събота, когато беше излъчена въпросната Гала вечер и турнир по ММА. Събитието се е състояло на 14 декември – на същата дата се би и Кубрат Пулев срещу Джоуи Абел в Германия – и го смаза 🙂 Не знам дали е късмет или просто нашите момчета са уникално добри, защото и в Банско победите се редяха една след друга. Бяха изиграни общо пет мача, един от които между жени. И в петте резултатът беше един и същ – побеждаваха българските бойци. Гърците претърпяха един огромен погром, след като дори шампионът им по ММА не успя да вземе мач и то срещу наше момче, което все още няма постижения от подобна величина в биографията си – Павел Живков.  Цялата зала полудяваше от викове за България – огромна и съвсем оправдана еуфория – и много положителни емоции за тези като мен, гледащи от вкъщи. Би трябвало подобни събития да се организират по-често у нас, дано и други собственици като Андон Атанасов и Паскал Дойчев от Гранд Хотел Банско решат да предоставят зали за провеждане на събития от толкова висок клас. С огромно удоволствие бих присъствал лично на следващото 🙂

Добрият превод е като жената

Online translation service concept„Добрият превод е като жената – ако е верен, не е хубав, ако е хубав, не е верен!‟ – тази мисъл ми попадна наскоро.
Моите разсъждения на тази тема са неизчерпаеми, не само, защото се занимавам именно с това, но и защото напоследък доста представители на професията сериозно срамят достойнството на преводача. Сега почти всеки, който поназнайва нещичко по даден език, си мисли, че ще може да се заеме да работи по художествени, а не дай си Боже и други текстове.  Истината е, че преводът е изкуство и един що-годе приемлив превод  се получава с много опит. Не случайно има цяла наука за преводите и множество статии изписвани по въпроса.

Миналата седмица ми попадна много лош превод на популярно произведение. Толкова тъжно четох, че почти не разбрах за какво иде реч. Професионалното ми любопитство ме подтикна да потърся в Интернет да видя дали няма да намеря поне част, някакъв откъс от произведението. Както и очаквах преводът бе постен, неинтригуващ, далечен от основната ритмика и емоционалност на оригинала.

Лошото е, че напоследък много издателства, за да спестят от разходи по превода дават истински добри творби на малко популярни новатори в професията, които опорочават текстовете или от незнанието КАК се прави превод, или от недознайване на езика. Но тогава какво сте се захванали?!

Обикновеният читател сигурно си мисли, че преводът е лека и бърза работа. Това далеч не е така – иска мислене, творчество и цялостно разбиране на стила на автора. Ако преводачът прибързва и нямам време да редактира превода си се получава един наниз от думи, който често звучи плоско и еднозначно. Уважаващият себе си не само ще се задълбочи в чуждия, но и ще вникне в собствения си език. Давам за пример Теста на Рубакин, който разделя условно словото ни на думи-образи, думи-явления, думи-действия и прочие. Ако ви е интересно намерете си го и го разгледайте. Всяка една дума в чуждия текст трябва да бъде строго премерена и осмислена и да се намери точен еквивалент на нея в българския. Иначе няма смисъл от упражнението превеждане.

Така че, колеги, замислете се, още повече, че вие създавате нещо ново, с мисията да предадете посланието на автора. И не забравяйте, че вие също носите авторски права върху текста.

Протестите и съпротивата

Виждам, че има млади хора напоследък, които се изправят срещу мафиотщината и корупцията, и заявяват твърдата си позиция за оставка на това правителство. Говоря за „Ранобудните студенти“, и техните няколкомесечни протести и окупации на университети. Поне си пролича, че у нас все още има млади, интелигентни хора с ценности. А в това отношение аз се бях отчаял, понеже повечето такива момчета и момичета бягат от България и ми се струва, че открай време обществото ни е „импотентно“ и просто не може да излъчи „качествен материал“ в един метафоричен смисъл, както би го казал един също толкова печален като сегашните ни управляващи „мутрополитик“.

За съжаление, у нас няма държавници, а само балансиращи между интереси „политици“. И както се досещате, интересите на обществото, на народа, се защитават най-малко от него, затова и съответно са с най-нисък приоритет. Преди това имаме какви ли не финансови, шуробаджанашки и международни мрежи, които първо трябва да бъдат обслужени.

Това, разбира се, е ясно на всеки, който е прекарал живота си в България. Въпросът е, ще се намерят ли достатъчно умни млади хора, които да решат да посветят живота си на съпротивата срещу цялия този „естаблишмънт“, който унищожава обществото ни и отдавна е притиснал голяма част от нас да живеят в режим на оцеляване? Ние – старите, само можем да се надяваме.

 

Христин Петков: Бърз интернет – вече и на село

За някои от вас ще се повторя, но други може би не знаят – родом съм от село, но към днешна дата, както повечето млади (а и не толкова) хора живея в София, където възможностите за професионално развитие ни карат да преглътнем любовта към бащиния дом, спокойствието на малкия град/ малкото селце и да се впуснем в динамиката на столицата.

internet

Работата ми е силно зависима от бързината на интернета, защото поддържам непрестанна комуникация с доставчици от Европа и света, като за целта използваме вътрешно разработена софтурена система. Ето защо се изправях на нокти, когато трябваше да се прибирам у дома за празниците – в селото ми до миналата година интернетът не беше от най-бързите (дори не съм сигурен, че употребата на това прилагетлно е уместна) и сървърът постоянно ме изхвърляше.

Тази година обаче без капка притеснение пътувам разстоянието от Добрич, защото родното ми място бе включено в проект за безвъзмездно субсидиране на слабонаселени райони на страната, където качеството и скоростта на дотъпа до глобалната мрежа да се подобрят.

Доколкото разбрах, главен „виновник“ за това е г-н Христин Петков с чийто подпис са стартирали нещата. Така че му благодаря най-сърдечно!

И само да вметна, защото съм сигурен, че в момента мнозина се чудят защо не съм използвал мобилен интернет за целта преди това – на два пъти ми се случи и с него да имам „засечки“, като последния ми костваше солена глоба и загуба на доверие на Канадския ни мениджър…

Возилата и гаражът

versoЦял живот съм бил маниак на тема автомобили. Всъщност, като се замисля, повече пъти съм се влюбвал в красиви машини, отколкото в жени. Но пък машините бързо съм разлюбвал, а някои от жените съм обичал с години 🙂 Винаги съм си мислил, че ако имах финансовата възможност, щях да имам гараж с поне 15 возила – някои ретро, други от мускулестия период, трети – бижута на модерното ни, комфортно и компютаризирано автопроизводство. Е, не успях чак толкова да забогатея в този ми живот, но пък мога да се похваля, че съм имал повече от 15 коли – най-различни марки, а в момента семейството ми още използва две, които поддържам и често дори поправям лично – миниван Toyota Corolla Verso и Bmw 530.

Обичам си семейния автопарк и естествено, го съхранявам в гаража, който за щастие побира и двете. Преди време обаче се замислих колко повече внимание обръщам на возилата, а гаражът почти не забелязвам – използвам го само за подслон на колите и тук-таме за ремонт. Та правдиви бяха критиките, че гаражът ми е много разхвърлян и през лятото най-накрая се хванах да вкарам нещата в ред – отне ми два дни, но резултатът си заслужаваше. Стигнах дори по-далеч и смених гаражната врата, която отдавна „береше душа“, но нямаше кой да й обърне внимание. Новата е просто страхотна – отваря се с плъзгане нагоре и дори си има дистанционно.

Сега гаражът ми е неузнаваем: всичко е чистичко, инструментите и частите са подредени и лесно достъпни, а и отвън като го погледнеш с новата врата – изглежда пригледно, както се полага на двете хубави возила, които пази, и на прекрасните им собственици 🙂