Клиширани изрази, клиширани идеи, клиширани образи, стилове, поведение и какво ли не още. Сещате ли се за нещо, което не може да бъде клиширано? Аз лично, не. Културата ни може да бъде клиширана, поведението, начинът ни на говорене, обличане и дори отношението ни към хората.
А ако се замислим малко по-обстойно върху този въпрос, не мислите ли, че е възможно да излезем от клишето?
Когато говорим за идеи, концепции и работа, това е т.нар. умение да мислим „извън кутията“, да разпростираме ума си извън познатите ни граници. Трудно е да го постигнем, защото клишето е навсякъде. То обгражда нас и нашето семейство, постоянно и ежедневно се сблъскваме с него. Защо иначе съществуват понятия като масова култура, масова литература и масово изкуство? Защото е клиширано, познато и оттам сетивата ни казват, че го харесваме. И ако подходим логично, ще видим, че на обществото по принцип му е необходимо време, за да приеме нещо ново и иновативно. Нали знаете колко гении именно заради това са загинали в самота и бедност, останали неразбрани от тогавашното общество…
Днес обаче е различно! Днес повече от всякога иновацията се търси и се цени. Затова в епохата на XXI век е много важно умението да мислим извън кутията и извън клишето, да сме различни и да се открояваме. Нека уточня как да се откроявате обаче. Моля, не се татуирайте произволно и необмислено, не си слагайте пиърсинг преди да помислите какво впечатление оставяте и не показвайте повече от тялото си, отколкото е прието да се вижда. Вярно е, че подобни действия оставят впечатление, но дали то е такова, каквото би ви се искало. Стъпете извън клишето по собствен и индивидуален начин, по който ще се радвате да ви видят и да паднете под светлината на прожекторите. Но не го правете, ако след това ще ви сочат и ще си шушукат неприятни за вас неща.