Честно казано много по-интересно ми е да общувам с хора от други страни. Предпочитам и да си говоря с българи, които са живели поне известно време в някоя друга страна. Начинът на мислене на тези хора някак ми допада повече, отколкото на другите.
Общувал съм с хора от Америка, Франция, Испания, а съвсем наскоро се запознах и с един ирландец. Името му е Шон (колко типично) и е олицетворение на скитащ пътешественик, но не и хипар. Момчето просто си обикаляше. Каза, че доскоро е бил в Несебър и е обучавал руснаци на английски език, бил е из Родопите, Пловдив, Велико Търново и т.н. А след това ще се върне към Испания, където всъщност работи като преподавател по английски език.
Беше симпатично, любезно и любопитно момче. Мисля, че повечето пътешественици са такива – толерантни и разбрани. И може би затова ги харесвам повече. Хората, които се застоят твърде дълго на едно място, започват да се дразнят на най-малките дреболии и с това да изнервят останалите около себе си. Някак си по-зареждащо с енергия ти действа да се запознаеш и да си побъбриш с някой позитивен и търпелив млад човек. Той има толкова много истории, които може да ти сподели и да ти разкаже. Усещаш, че мислите и действате по различен начин, говорите на различен език, но се разбирате един друг и ви е приятно да общувате.
Не знам на какво се дължи това, че ми допада повече да общувам с хора от различни страни. Може би на факта, че по-рядко имам възможност да го правя. Нали, знаете, малко разнообразие от време на време е полезно за всички ни.