… това казват всички. Аз обаче по добрички или, айде нека съм по-конкретен, по дечевски 😉 , ще допълня: Мечтите са безплатни, но болезнени. Като се замисля минало е цяла вечност, откакто не съм мечтал. Доскоро бях убеден, че „въздушните мисли“, както им казвам, са за младите, за да имат нещо, в което да вярват и да се надяват, за да пристъпват напред в живота с мотивация. Бях толкова вглъбен в това свое становище – че всъщност мечтата е мит измислен от първоотците ни, за да задвижва механизма на способностите ни, че бях заложил на това целия си живот. 
Обаче тази нощ се въртях в леглото си, пресмятайки, че днес остарявам с още една година и ми се прииска да се разплача като някое момиче. Когато бях на 17 дали си представях, че животът ми ще се развие по начина, по който се случи? Та животът си тече, докато си губим времето в празни мечти и безумни измислици как да го определим, планираме или надхитрим. Бях сигурен, че ако мечтите ни не са достижими, единственото, което ще сме си причинили е болка и комплекси за малоценност.
И така не съм мечтал от години, страхувайки се именно от душевни вътрешни катаклизми. Но тази нощ осъзнах, че никой не е казал, че мечтите трябва да са невъзможни. Погледнах се сутринта в огледалото и си помислих, че макар натикан в тяло, което лека полека започва да побелява и да щрихира бръчки около очите и устните ми, вътрешно съм още на 17 и най-голямото ми желание е да изляза и да се напия като някой хлапак. И ето ти една мечта – да си прекарам добре довечера! Малка, изпълнима и напълно безплатна…