Меланхолията в есенните стихове обикновено се изразява чрез поетичен и чувствителен начин, който описва специфичната атмосфера на този сезон в резонанс с личните нагласи и преживявания. Есента често се свързва с увяхването на листата и по-студените дни, което може да предизвика чувство на тъга.
В есенните стихове се изразяват чувства на меланхолия, раздяла и носталгия. Знайни и незнайни автори описват красотата на променящите се цветове на дърветата, но също така и краткостта на този момент, като подчертават, че всичко има свой край.
Есента се използва и като символ на преходността и стареене. Тя ни напомня за непрекъснатия цикъл на живота и смъртта, което може да подтикне размисли изгубено минало или за това как сме се променили с времето.