Понякога ми се струва, че светът се развива и се променя много бързо.
Спомням си как традициите някога бяха повече на почит и се вършеха някак по естествен начин. Да се събере семейството за вечеря в едно що годе нормално време от порядъка на 19-20 ч., това си беше нещо нормално, а не лукс. Срещаше се в много семейства и на никого не му се струваше, че е нещо странно.
Сега обаче децата се затварят в стаите си, не стават от компютрите, прибират се късно. Какво да ви кажа, всичко се променя. Сякаш колкото по-глобализиран става света, толкова традициите бавно и постепенно замират.
Сега като се замисля, сещам се, че и на Великден се купуват повече готови козунаци. Във все по-малко домове се пекат и домашни курабии. Добре, че яйца все още боядисваме всяка година и си закачаме мартеници. Иска ми се да вярвам, че мисля в грешната посока, но знаеш ли…? Надявам се да бъркам и просто днес да се е оказало, че ми е по-песимистично от обикновено. Надявам се в това да е причината и да греша за думите си по-горе.