От FoodRevolutionDay до хлебозавод Горубляне

Днес все повече млади хора започват да обръщат внимание на храната, която консумират, за да чувстват организма си здрав и силен. Това е и начинът да се борим с наднорменото тегло, което се е превърнало в световен проблем. Може би то се дължи на забързания ни начин на живот, който налага да хапваме набързо т. нар. fastfood. Не че в това има нещо лошо, стига да не се превръща в тенденциозен модел.

FoodRevolutionВече малко по малко навлизаме в ерата на здравословното хранене. Аз лично редовно гледам предаванията на Джейми Оливър по 24 Kitchen и подкрепям неговата хранителна революция – #FoodRevolutionDay. Идеята да образоваме децата си още от училище относно храната е просто гениална. Съдейки по себе си, не мога да кажа, че знам много за това, което ям, а бих искал. Не е достатъчно само да прочетеш нещо оттук-оттам, когато тези знания са ти заложени отрано, те са трайни. Аз все още помня детските песнички, които съм учил в 1-2 клас. Иначе браво на Джейми, че е намерил отговор на проблема със затлъстяването. Той също така призовава семействата да се върнат към домашно приготвената храна. Забързаното ежедневие не трябва да ни е оправдание.

Ние със съпругата винаги сме били поддръжници на домашната храна, така сме изгледали децата си и така смятаме да продължаваме занапред. Не ни представлява проблем – когато тя е изморена, аз поемам щафетата, но на масата не оставаме без готвено. Наскоро открихме един хляб с моркови на хлебозавод Горубляне. Такъв досега не бях виждал, но ви го препоръчвам. В него има още слънчоглед, овесени ядки и мед. Много е приятен на вкус, фирма Елиаз го произвежда, логото е с името й и стърчащи житни класове – по това може да се ориентирате в магазина. Хлебозавод Горубляне произвежда и най-различни други специални хлябове, ще се учудите на огромното разнообразие.

В нашето семейство не мога да кажа, че страдаме от наднормено тегло. На нас никога не ни е било трудно да поддържаме здравословен баланс, защото съзнателно или не, сме се хранили както трябва, без да прекаляваме с едно или друго нещо. Златно правило не мога да дам, но опредено ми харесва, че на българския пазар има раздвижване по отношение на хранителните продукти и по-точно натуралните и направени с грижа за потребителя. #FoodRevolutionDay идва!

Какво са звездите Мишлен?

Звездите Мишлен (Michelin Stars) са отличителен белег на топ ресторантите по света. Интересното тук е, че те наистина имат нещо общо с онази компания, която произвежда гуми и за която всички първо се сещат като чуят „Мишлен“. Оказва се, че същата раздава и въпросните звезди за кулинарно майсторство.

michelin-starsКомпания „Мишлен“ отдавна оценява ресторанти. Предисторията е свързана с двамата братя-французи Мишлен, които обикаляли много из Франция. Те започнали да си записват в кои градове са били, какво е състоянието на пътищата, къде има бензиностанции, хотели и всякаква такава полезна информация за шофьори. Ресторантите, които посещавали, оценявали със звездички.  През 1900 г. със събраната информация издали безплатен пътеводител за Франция с цел да насърчат хората да пътуват повече с кола и по този начин да увеличат продажбата на гуми. През 1923 г. в пътеводителя започнали да се публикуват и ресторанти, а през 1926 г. компанията започва да изпраща и първите си анонимни ресторантски критици.

Критиците на „Мишлен“ са ценители на хубавата храна, вглеждат се в детайлите и имат изключителна вкусова памет, която им позволява да помнят и сравняват вкусове. Те трябва и да са „хамелеони“, които да могат да се впишат в обстановката на всеки ресторант така, че да изглеждат като обикновени клиенти. Ресторантските критици на „Мишлен“ си водят подробни бележки за ресторантите, в които да били, след което се събират, за да обсъдят на кои да дадат звезди.

Един ресторант може да получи от 1 до 3 звезди Мишлен. Критиците оценяват по следните критерии: качество на продуктите, техника на приготвяне, личен почерк в храната, постоянство в качеството и съотношение цена-качество. Не се оценява обстановката в ресторанта и обслужването, а се набляга на самата храна.

Една звезда значи, че ресторантът е много добър и предлага храна с постоянно висок стандарт; заслужава да го посетиш. Двете звезди индикират, че ресторантът предлага храна с отлично качество, приготвена майсторски и със старание; заслужава да се отбиеш от пътя си, за да го посетиш. Трите звезди са най-високото отличие и говорят за изключителна кухня, превъзходно качество на храната, отличаващи се ястия, приготвени прецизно с най-висококачествени ингридиенти; заслужава специално пътуване.

Промени се, подобри се, разтърси се

Lets_Talk_ChangeКато човек с опит, се чувствам достатъчно компетентен да раздавам съвети на тема живот 🙂 Днес ще си говорим за това как да станем по-добри в посока към самоусъвършенстване. Ще се учудите ли, като ви кажа, че много хора искат да подобрят себе си, но когато осъзнаят, че за целта трябва да се променят, веднага реагират с неохота? Сякаш ги караш да не бъдат себе си, а всъщност това далеч не е така.

Това, което трябва да направят, е не да избягат от истинската си същност по пътя към онова, което искат да бъдат, а да я модифицират по подходящия начин. Те пак ще бъдат себе си, но ще градят над това, което са в момента, за да стигнат до онова, което искат да бъдат някой ден. Нуждата от промяна трябва да е осъзната, иначе излиза, че се борите срещу собствената си природа насила. Така нещата няма да се получат, ще са временни и нежелани, ще са просто една преструвка. Все едно сте си сложили чуждо лице. Търсената промяна, исканата промяна е трайна. Над нея може да надграждате смело, без долните нива да се срутят, защото не са били изградени върху здрави основи.

Съществува и друг вид промяна, която този път е наложена от живота. Тя няма общо с това сами да искате да се усъвършенствате. Вие не сте я планирали, не сте я очаквали дори, но тя се случва и може да преобърне вижданията ви изцяло. Обикновено е свързана със силно емоционални събития, които ви разтърсват из основи. За кратко време променяте мирогледа си и осъзнавате кое всъщност е важното в живота. Тя идва изведнъж, но оставя трайни следи.

Добрите имейли

Преводаческата професия може много да разшири общата ти култура, тъй като се налага да превеждаш на какви ли не теми, което значи, че докато го правиш, може за себе си да научиш нещо полезно. Аз, въпреки че вече не съм в първа младост, винаги посрещам с отворени обятия предложения за устен превод на непозната тематика. Това е един вид мое лично предизвикателство. Пък и преди събитието ти дават необходимите материали, за да се запознаеш с терминологията. А докато превеждаш на място, имаш възможност сам да вникнеш в казаното.

mail contactДнес искам да споделя за писането на имейли в бизнес средите. Тъй като онлайн пространството става все по-широко, точно там се появяват все повече и повече бизнеси напоследък. Привличането на клиенти чрез email-и трябва да започне с представителен адрес на електронната ви поща. Колкото и логично да звучи това, някои хора продължават да използват личния си имейл като служебен, което, ако трябва да сме честни, не изглежда професионално. Също така е много важно имейлът да завършва на домейна на фирмата ви (напр. company.bg).

Има няколко неща, които ще помогнат вашият e-mail да бъде забелязан. Първото е подходящи ключови думи в темата или т.нар. subjects. Една трета от получателите решават дали ще отворят е-mail по това какво е написано в темата му. Ерата на мобилните устройства налага имейлите да са кратки и директни, защото дисплеите на смартфоните са малки. Към 150 думи е добре, но без дълги изречения, за да се възприеме написаното по-лесно. И не на последно място – не пишете с правописни и пунктуационни грешки.

Интересувате ли се от преводача?

Замисляли ли сте се в колко голяма степен животът ни е обвързан с работата на преводачите? Хващам се на бас, че поне 90% от книгите, които се продават в най-близката до вас книжарница, са преводни, а останалите – български. Като се замисля, възможно е процентът да е дори по-голям.

Филмите също се превеждат. Дори да са дублирани на български, все някой преди това си е направил труда да ги изслуша подробно и да преведе всяко изречение на роден език. Ами многобройните интернет сайтове? Тези, които са на международни компании имат версии на няколко езика и все някой някъде се е нагърбил с изработката на тези преводи. Много научни статии, интервюта и публикации също се превеждат с цел да са по-достъпни за четене. Хващам се на бас, че ако не вие самите, то ваш познат е прибягвал до услугите на преводаческа фирма, защото се е нуждаел от някакви документи на английски, немски, френски, испански или какъвто и да е език…

Translation-300x240В този ред на мисли днешният ми въпрос е следният: Интересувате ли се кой е преводачът?

Хайде, за филмите и субтитрите няма как да знаете, но поне при книгите си го пише черно на бяло. Преводаческият труд е важен, той е защитен от закона, а самият преводач е носител на авторски права за труда си. Това е достатъчен критерии за неговата значимост.

Аз например винаги поглеждам онази т.нар. копирайт страница, когато си купувам книга. Там са изписани имената на всички, важни хора, работили по изданието. Ако преводачът ми е известен по име, мен е достатъчен показател за качеството на четивото.

Съветът ми е следният. Ако сте си купили книга и ви хареса стилът, на който е написана, не гледайте само нейния автор, запомнете и кой я е превеждал. После търсете името на този човек из още издания.