Българската детска писателка Величка Настрадинова беше казала, че приказките са навсякъде около нас – те летят в небето, растат по дърветата, кацат по покривите, искат да влязат през отворения прозорец, срещата се на пътя и децата много трябва да внимават като ги видят да не ги уплашат, защото могат да си тръгнат и да не се върнат. Гениална мисъл!
Приказката е особена „субстанция‟, която общува с децата по начин, за който ние възрастните можем само да завиждаме, тъй като много от нас отдавана са загубили своя детски дух и онази частица, която кара Питър Пан да възкликне, че не иска никога да порасне.
Посланията от приказките учат децата на любов, разбиране, толерантност. Освен това както Айнщайн е казал – колкото повече приказки чете детето, толкова по-интелигентно ще стане в последствие. За това и адмирирах инициативата на БНТ „Малкото Голямо Четене‟.Самият аз гласувах за „Приключенията на барон Мюнхаузен‟ – любимата ми история на Рудолф Ерих Распе. Не знам дали заради факта, че Баронът е действително съществуваща личност или пък защото тогава мечтаех за приключения. Удивителна е смелостта на децата в тази възраст.
Вчера забелязах, че книжката е преиздадена от „Ню медия груп‟ на Светльо Кантарджиев и понеже знам, че работят с последователност и грижа към потребностите на децата и родителите реших да я купя за племенницата ми. Не знам дали поради това, че именно с нея споделям най-често страстта си към четенето и писането, или пък имаме добър общ ген, но малката е ненаситна в желанието си да чете, което гледам да мотивирам при всеки сгоден случай. Добавих към класическата история за Барона и книжката „Морските приключения на барон Мюнхаузен‟ и поне реших, че все пак е подарък за момиче не може без дамска книжка. Купих й и „Скъсаните пантофи” от Братя Грим на същото издателство.
Мисля, че четенето е навик.Той се възпитава, култивира се – също като това да научиш детето да си изхвърля боклука в кошчето. За това трябва да отделим време и внимание и да приобщим децата си към книгите така, както се опитваме да ги приобщим към живота. Защото те ще са им от полза.