Сигурно в последните дни сте чели различни гледни точки към случващите се протести – вероятно повечето на измислени разбирачи на народната душа, социални антрополози, каквото и да означава това, журналисти, политолози и все в тоя порядък. Нямам претенции, че моят поглед ще бъде напълно оригинален, защото доста често съм се учудвал на това, как, без да съм чел някакъв материал, мислите ми, а понякога и написаното едно към едно съвпада като идеи с написаното от някой друг. Та на въпроса за правописа и протестите. На всеки средно грамотен човек няма как да не му е направила впечатление вопиющата неграмотност, която ни облъчва от плакатите с призиви и протести. За някои може би няма връзка между двете. Има, и тя не е тази, че само групи с определен образователен ценз или ниво на грамотност протестират. Не, връзката е тази, че дали съзнателно или несъзнателно в последните двайсетина години властва една масова неграмотност, включително и сред хора с по едно, че понякога и с повече висши образования. Аз лично си го обяснявам с това, че масово хората не четат – четенето, ама не на Паулу Коелю или книги за това, как да успеем в живота, които не задават въпроси и не развиват въображението, а дават само рецепти и готови образи, не възпитава и не развива въображението, не развива способността да мислиш самостоятелно и да имаш мнение. Имаш ли мнение, ти вече си наполовина свободен, а готов ли си и да го изкажеш – свободата е пълна. Изпускаш парата и се бориш за правата си – поне в ежедневието. Това, мисля е връзката между неграмотността и протестите. Липсата на въображение, липсата на мнение, спотаяването, което изригва в един момент – не добре формулирано и не особено грамотно. Но даже и така да е – по-добре е от пълната летаргия.