Има доказателства, че мисленето за събитията, които ни се случват, имат голямо влияние върху това, което чувстваме и начина, по който действаме. И тук не става въпрос само за големите важни събития в живота ни, но и за дребните и на вид незначителни неща. Начинът ни на мислене обаче не винаги е правилен, а това може да се отрази на поведението ни и на отношенията с околните.
Мисленето несъмнено има положителен ефект върху нас, но само ако и то е позитивно. То е в основата на устойчивостта ни като човешки същества. Когато ни се случи нещо лошо, негативните мисли ни карат да се чувстваме зле, което пък резултира в определен вид поведение. Да кажем, че някой ви засича пътя, докато шофирате, и това ви кара да се ядосате. Проучвания са показали, че не самото събитие предизвиква тази негативна емоционална реакция у вас, а мислите, които протичат през главата ви като незабавен отговор на случилото се. Емоцията, която проявяваме, протича толкова бързо, че никой не може да предположи, че и мисленето ни е замесено.
Докато в редица ситуации мислите ни, водещи до определени емоции, са правилният отговор на дадено събитие, има и такива, които не са. Мислите ни не са съвсем акуратни и адекватни точно при такива негативни ситуации, като онази със засичането по-горе – от тях могат да произлязат по-силни негативни реакции, отколкото е нужно.
Ако можехме да разпознаваме мислите си в отговор на събитията, които ни се случват, и да отсеем неправилните, то тогава по-лесно бихме разбирали и управлявали емоционалните си реакции. Това е изводът от всичко казано дотук.