Работещите майки. Защо работодателите ДА ги наемат ?

Преди време бях чел статия, която изтъкваше предимствата на работещите майки като желани служители. Сетих се днес да ви споделя нейната същина, защото една позната точно седмица се върна на работното си място след 2-годишно отсъствие по майчинство и ме накара пак да се замисля по въпроса.

И така. С какво тези жени са по-добри от другите? Ето три техни предимства:

Mother and baby in home office with laptop– По организирани са – това е умение, което се натрупва постепенно. Когато имаш много задачи, малко време и поне още 2-ма души, за които да се грижиш, се научаваш да приоретизираш. Вече не си пиеш кафето по половин час, нито вършиш задачите си спокойно една по една. Напротив – действаш мобилизирано и експедитивно, защото знаеш, че много скоро ще ти изникнат още ангажименти.

– По-загрижени са – голяма е промяната, която възниква в един човек, щом стане родител. При мъжете също се наблюдава известна метаморфоза, но при жените тя е някак си по-отчетлива. Стават по-внимателни и по-загрижени, което се пренася от личен и в професионален план. Това е умение, което всеки умен работодател би оценил като предимство.

– По-отдадени са – Когато един млад човек е несемеен и нищо не го задържа на едно място, той много по-често си мисли „Дали да не се преместя в друг град?“, „Дали да не си потърся по-добра работа?“ и т.н. На младите не може да се разчита, че ще станат служители на годината, защото още на следващия месец може изненадващо да подадат молбата си за напускане. Семейните от своя страна вече са пуснали корени и ще се задържат по-дълго на текущата си позиция.

Разбира се, има фактори относно работещите майки, с които е нужно да се съобразите, като те са обвързани най-често с работното време. То трябва да е съобразено с часовете, когато детето на колежката ви отива/приключва детска градина или училище. Фактор 2 са извънработните часове – една майка има много по-малка възможност да остава след работа или да работи събота и неделя. Това са въпроси, които се уточняват с ръководството и които по мое мнение лесно могат да се изгладят стига да има разбирателство между двете страни.

Търсиш ли доброто у хората?

Много е лесно човек да приеме нещо за даденост. Когато градим отношения, често попадаме в деструктивния капан на постоянната критика. Ако можехме да направим крачка назад и да видим поведението си отстрани, може би щяхме да забележим, че така вредим на хората около нас, а в последствие, когато те се отдръпнат, и на себе си. Чак тогава започваме да ги ценим. Парадоксално, но факт.

GoodPeople-toppageВместо да се фокусираме върху човешките недостатъци и да им ги посочваме, защо не наблегнем на добрите им черти. Знаете ли, че за обратното се оказва, че е виновна еволюцията, заради нея първо виждаме това, което не е наред. Така навярно сме се защитавали от опасности, забелязвайки ги отдалеч. В това няма нищо лошо, стига да не се фиксираш върху отрицателното през цялото време.

И аз навремето съм критикувал хората за недостатъците им, но после си научих урока. С възрастта осъзнах много неща, обаче важното е, че съм се поправил и то когато още в зародиш се улових какво правя. В такива ситуации човек трябва да се попита дали, ако някой постъпи по същия начин с теб, ще ти бъде приятно. Толкова е просто, че чак се чудя защо хората не прилагат тази тактика.

Сега вече търся доброто у хората и го намирам. Не сме толкова лоши, колкото медиите се опитват да ни убедят. Някои ще кажат, че да търсиш доброто у хората е наивно и че един добър човек никога няма да успее в живота. Това прави ли го по-малко достоен за уважение? Или го прави отписан от всякакви сметки? Е, аз предпочитам да уважавам хората, заради това, което са, а не заради онова, което притежават. Във второто не виждам нищо истинско.

Тънкости при работата от вкъщи

Технологичният напредък дава възможност на все повече служители да работят дистанционно от вкъщи. Идеята за работа от уюта на дома на мен лично ми допада и се радвам, че светът е стигнал до такова ниво на развитие, в което това вече е възможно да се случи. И все пак си има някои тънкости, които трябва да се научат при преминаването на работа от офис към работа от вкъщи, свързани с начина на общуване, с разпределяне на времето и с продуктивността. Някои работодатели оставят служителите си сами да открият всички тези неща чрез добре известният ни метод „проба-грешка“, други избират максимално да регулират този процес, за да го улеснят, което е по-правилният подход.

Ако си част от виртуален екип, което ще рече, че колегите ти са пръснати по цял свят, комуникацията става доста тромаво и се проточва във времето. Вербалното общуване при всички случаи е най-ефективно, но често служителите разчитат на имейли или фирмени чатове, за да си предават информация и да съгласуват процеси, понеже така е прието в компанията, за която работят. Всъщност добре би било да се разработи политика, при която към проблеми от различно естество се подхожда по определен начин, т.е. едни ситуации се разрешават с разговор, а други с писане на съобщения или имейли.

Друг проблем за служителите, които работят от вкъщи, е, че те чувстват, че постоянно трябва да са на разположение дори когато са с няколко дни напред с работата. Случва се човек да има по-продуктивни периоди, в които да свърши много работа и да напредне значително с възложените задачи. Тук е добре работодателят да определи дали ще заплаща за обем свършена работа или за изработени часове. Ако пък се избере вторият вариант, трябва да се има предвид как ще се отчитат тези часове. Логването във фирмена система е добър вариант. Редно е и служителят да получи фирмен лаптоп.

Предполагам, че има и други неизяснени параметри на дистанционната работа, за които в момента не се сещам, но ако на вас ви изникне нещо, чувствайте се свободни да го споделите в коментар.

Да пишеш съдържание като фрийлансър

Не знам колко от вас знаят, че аз съм преводач от доста години вече. Срещал съм млади филолози, които са се допитвали до мен за съвети. Сега е модерно да се работи като фрийлансър, т.е. на свободна практика. Някой от тях искат да се захванат с писането на съдържание на различни езици, понеже в момента в това нещо има хляб. Сайтове и блогове се нуждаят от хора, които да пишат статии за тях. Преди 20 години Бил Гейтс е казал, че съдържанието е цар, а точно сега това му твърдение важи с пълна сила.

Който се интересува от content writing, навярно знае, че има сайтове, чрез които може да предлагаш услугите си. Ако си начинаещ, може да започнеш оттам, за да има какво да покажеш в портфолиото си. Приемай всяко задание, което се заплаща що-годе разумно. Когато покажеш, че може да пишеш добре, вече може да приемаш по-високоплатени оферти. С повечко късмет доволните клиенти сами ще започнат да те препоръчват и така ще си изградиш солидна база от контакти.

Стигайки дотук, трябва да направиш нещо, с което да се отличиш от останалите ти колеги и да вдигнеш нивото и тарифите. Един добре направен професионален сайт ще свърши отлична работа, там може да пренесеш дейността си и да покажеш портфолиото си с най-качествените ти работи. Включи и биографията си, както и страница с контактна информация.

Към сайта е добре да има и блог, в който да излагаш мнението си по релевантни за сферата ти на дейност теми. Портфолиото ти ще показва професионализма ти в нещата, които правиш за някой друг, а блогът – какъв човек си и как разсъждаваш.

Профилите в LinkedIn в момента също са актуални, така че всеки професионалист трябва да има такъв там. Това е още един начин да бъдеш намерен и да промотираш себе си и работата си. Колкото повече информация изложиш там, толкова по-вероятно е да привлечеш клиенти с уменията си.

Един последен съвет от мен: целете се към чуждестранни клиенти, понеже там заплащането е по-високо.

За хората и котките

Реших днес да разчупя строгия тон и това, което получавате, е едно котешко видео. Всички знаем колко се харесват те в Интерната ;). Е, и аз се поддадох на обаянието им, но споделеното видео е малко по-различно – по-интелигентно бих го нарекъл, но в същото време, поднесено по забавен начин. Гласът на човека, който предава мислите на котката, е дълбок, благ и успокояващ. В общи линии всичко е внимателно изпипано – замисъл, концепция, изпълнение. Да можеха и нашите реклами да са така креативни.

Едно може да им се признае на американците – в рекламния бизнес нямат равни. Аз от време на време попадам на техни творения и им се чудя как успяват да се справят толкова добре. Някои реклами наистина събуждат сантименталната нотка у хората, та дори и това да са мъже. Вижте как една котка си мисли, че трябва да се грижи за нейния човек: