Тънкости при работата от вкъщи

Технологичният напредък дава възможност на все повече служители да работят дистанционно от вкъщи. Идеята за работа от уюта на дома на мен лично ми допада и се радвам, че светът е стигнал до такова ниво на развитие, в което това вече е възможно да се случи. И все пак си има някои тънкости, които трябва да се научат при преминаването на работа от офис към работа от вкъщи, свързани с начина на общуване, с разпределяне на времето и с продуктивността. Някои работодатели оставят служителите си сами да открият всички тези неща чрез добре известният ни метод „проба-грешка“, други избират максимално да регулират този процес, за да го улеснят, което е по-правилният подход.

Ако си част от виртуален екип, което ще рече, че колегите ти са пръснати по цял свят, комуникацията става доста тромаво и се проточва във времето. Вербалното общуване при всички случаи е най-ефективно, но често служителите разчитат на имейли или фирмени чатове, за да си предават информация и да съгласуват процеси, понеже така е прието в компанията, за която работят. Всъщност добре би било да се разработи политика, при която към проблеми от различно естество се подхожда по определен начин, т.е. едни ситуации се разрешават с разговор, а други с писане на съобщения или имейли.

Друг проблем за служителите, които работят от вкъщи, е, че те чувстват, че постоянно трябва да са на разположение дори когато са с няколко дни напред с работата. Случва се човек да има по-продуктивни периоди, в които да свърши много работа и да напредне значително с възложените задачи. Тук е добре работодателят да определи дали ще заплаща за обем свършена работа или за изработени часове. Ако пък се избере вторият вариант, трябва да се има предвид как ще се отчитат тези часове. Логването във фирмена система е добър вариант. Редно е и служителят да получи фирмен лаптоп.

Предполагам, че има и други неизяснени параметри на дистанционната работа, за които в момента не се сещам, но ако на вас ви изникне нещо, чувствайте се свободни да го споделите в коментар.

Да пишеш съдържание като фрийлансър

Не знам колко от вас знаят, че аз съм преводач от доста години вече. Срещал съм млади филолози, които са се допитвали до мен за съвети. Сега е модерно да се работи като фрийлансър, т.е. на свободна практика. Някой от тях искат да се захванат с писането на съдържание на различни езици, понеже в момента в това нещо има хляб. Сайтове и блогове се нуждаят от хора, които да пишат статии за тях. Преди 20 години Бил Гейтс е казал, че съдържанието е цар, а точно сега това му твърдение важи с пълна сила.

Който се интересува от content writing, навярно знае, че има сайтове, чрез които може да предлагаш услугите си. Ако си начинаещ, може да започнеш оттам, за да има какво да покажеш в портфолиото си. Приемай всяко задание, което се заплаща що-годе разумно. Когато покажеш, че може да пишеш добре, вече може да приемаш по-високоплатени оферти. С повечко късмет доволните клиенти сами ще започнат да те препоръчват и така ще си изградиш солидна база от контакти.

Стигайки дотук, трябва да направиш нещо, с което да се отличиш от останалите ти колеги и да вдигнеш нивото и тарифите. Един добре направен професионален сайт ще свърши отлична работа, там може да пренесеш дейността си и да покажеш портфолиото си с най-качествените ти работи. Включи и биографията си, както и страница с контактна информация.

Към сайта е добре да има и блог, в който да излагаш мнението си по релевантни за сферата ти на дейност теми. Портфолиото ти ще показва професионализма ти в нещата, които правиш за някой друг, а блогът – какъв човек си и как разсъждаваш.

Профилите в LinkedIn в момента също са актуални, така че всеки професионалист трябва да има такъв там. Това е още един начин да бъдеш намерен и да промотираш себе си и работата си. Колкото повече информация изложиш там, толкова по-вероятно е да привлечеш клиенти с уменията си.

Един последен съвет от мен: целете се към чуждестранни клиенти, понеже там заплащането е по-високо.

За хората и котките

Реших днес да разчупя строгия тон и това, което получавате, е едно котешко видео. Всички знаем колко се харесват те в Интерната ;). Е, и аз се поддадох на обаянието им, но споделеното видео е малко по-различно – по-интелигентно бих го нарекъл, но в същото време, поднесено по забавен начин. Гласът на човека, който предава мислите на котката, е дълбок, благ и успокояващ. В общи линии всичко е внимателно изпипано – замисъл, концепция, изпълнение. Да можеха и нашите реклами да са така креативни.

Едно може да им се признае на американците – в рекламния бизнес нямат равни. Аз от време на време попадам на техни творения и им се чудя как успяват да се справят толкова добре. Някои реклами наистина събуждат сантименталната нотка у хората, та дори и това да са мъже. Вижте как една котка си мисли, че трябва да се грижи за нейния човек:

Психологията в търсене на работа

И HR-ите са хора, и те могат да се поддадат на психологически и когнитивни трикове като всички останали. Чрез тях можеш да им влезеш в главата и да разкриеш какво търсят в един кандидат. Това би могло да те доведе до заветната цел, а именно да бъдеш нает.

role-of-psychology-in-hr-3-638Най-удобното време за насрочване на интервю е във вторник в 10:30. Уточняваме, че това е най-удобното време за интервюиращия, а не за вас. В понеделник HR-ът има да приключва някакви дела от миналата седмица, но във вторник сутрин, след като е изпил първото си кафе, ще е в най-подходящо настроение да ви приеме.

Отговорите на зададените въпроси трябва да са съобразени с възрастта на интервюиращия. Ако HR-ът е на възраст между 20 и 30 години, говорете за мултитаскинг и покажете нагледни материали на работата ви; ако е в диапазона 30-50 наблегнете на креативността и баланса между личен живот и работа; 50-70-годишен интервюиращ – изтъкнете трудолюбието си и демонстрирайте уважение към постиженията му. Трикът с „кажи му това, което иска да чуе“ тук важи с пълна сила.

Гледайте HR-a в очите, докато отговаряте на въпросите му. Може да ви се стори странно, но според едно проучване, хората, които не гледат събеседника си в очите, се считат от околните за по-малко интелигентни. Увереността в собствените ви възможности и компетентност е ключов фактор при интервюто за работа. Тя трябва да си личи от начина, по който се изразявате, затова подбирайте правилните думи и не омаловажавайте предишния си опит. Той е също толкова важен, колкото и да уверите събеседника си, че ще се справите с бъдещите задачи, които ще ви бъдат поставени.

За онези, които постоянно се оплакват

Всеки е срещал намръщени хора, но когато недоволството към света се превърне в хронично, те са си извоювали славата на дразнители, сипещи негатив. Никой не иска да комуникира с такива хора, защото с черногледството си те все ще успеят да опорочат един иначе безкрайно щастлив за вас момент.

complaining-at-workНагласата на постоянно оплакващия се е винаги негативна. Той се прави на жертва и никога нищо не му е достатъчно – нито позицията, която заема, нито заплатата, нито мястото, където живее. В общи линии, нищо не му е наред и иска още и още. На него просто не може да му се угоди – каквото и да направиш, няма да е достатъчно.

Хронично недоволния не само, че иска още, но и искрено вярва, че си го е заслужил. Обаче дори когато му се предостави най-доброто от всичко, той пак не е удовлетворен. Отново ще намери за какво да се оплаква и ще търси разбиране в очите  на останалите.

Мрънкалото никога няма вина за нищо. Той не поема отговорност за действията си, а когато има някакъв проблем, няма да се втурне да го разрешава, защото него тези неща не го засягат. Не очаквайте да си признае и грешките, защото той никога не греши, другите винаги са му виновни.

Постоянното оплакване се е превърнало в модел на поведение, а човекът зад него се прави на нещастен. Когато не получи това, което иска, се чуди как, при условие че е имал най-голям потенциал. Чуждите идеи винаги са по-лоши от неговите. Той сякаш живее на принципа, че щом той не е щастлив, никой не трябва да бъде, поради което се чувства длъжен да разпространява лошото си настроение.

Покрай такива хора просто не се вирее. Но пък ми се иска да си мисля, че това не е постоянно състояние. Може би когато ги удари една голяма любов, ще се оправят. Пожелавам им го.