Личния блог на В. Дечев – Страница 18 – Совите не са това, което са!

Какво е да си умен?

Наистина, какви ли значи да си умен? Може би да имаш високо IQ, добра памет или богат житейски опит? Не мисля, че има еднозначен отговор, защото критериите не са достатъчно ясни, а и присъства известна доза субективизъм. IQ тестът, който сме свикнали да използваме, също не е акуратен, защото е измислен от хора (ето ти го субективния фактор), а и има вероятност по случайност да се справиш добре, понеже просто си нацелил верния отговор. Каквото и да кажем по въпроса, няма как да избягаме от субективността.

Уважавам хора, които са готови сами да се борят с трудностите, въпреки че могат да поискат помощ. В този ред на мисли ще дам един пример от сферата на математиката, но имайте предвид, че въпреки че той може да се приложи към различни ситуации, не е универсален. Ще разкажа за едно момче-студент, чиято постъпка може да послужи за поука на всички нас.

Става въпрос за изпит по висша математика в университета. Момчето не било много на „ти“ с нея, но му предстоял изпит, за който трябвало да се подготви. Явява се със средни знания и получава средна оценка, но тя не го удовлетворява. И въпреки че математиката не му била втора природа, той решава сам да се заеме сериозно с нея и да отиде на следващата дата. В началото висшата математика му изглеждала космически, но той не се отказвал лесно. Започнал да решава, след което започнал да вниква, а най-накрая успял да открие и логиката, и то съвсем сам. Задачите започнали да му се отдават. Разбрал ги. На изпита отишъл уверен в знанията си и изкарал отлична оценка, която си кореспондирала добре с останалите такива в студентската му книжка. Ето как с упоритост и неотказващ се ум всичко се постига. Така доказал на себе си, че всъщност е по-умен отколкото си мисли.

Това е просто един пример, отново субективен, за това какво е да си умен. За мен е доказателство, за вас може и да не е. Но тук виждам и една универсална истина: когато сам стигнеш до победата, тя е в пъти по-сладка.

Подхранвайте ангажираността на служителите си постоянно

Не знам дали знаете, но ангажираността на служителите (employee engagement) е голяма тенденция напоследък, особено на запад. Има цели компании, които предлагат на други фирми такава услуга – т.е. как да поддържат служителите си мотивирани дотолкова, че да чувстват фирмата, в която работят, като своя и да дават всичко от себе си тя да върви напред.

По презумпция най-ангажираните служители са и най-продуктивни. Дали обаче в действително е така? Оказва се, че това не може да служи като всеобщо правило. Понякога се случва най-непродуктивните служители да са и най-мотивираните да дадат 100 процента от себе си, а най-продуктивните да мотивация. Още повече, онези, които се справят най-добре, няма да останат във фирма, в която не се чувстват ангажирани. Това значи, че тяхната ангажираност постоянно трябва да се поддържа, защото в противен случай ще напуснат. Има няколко начина да се избегне това.

Оставете онези, които постигат високи резултати, да използват всичките си умения в работата. Според проучване на LinkedIn един от трима служители си търси нова работа като причините може да са, че не намира сегашната си за достатъчно ангажираща или ролята, която изпълнява там, не отговоря на уменията му, а за него е много важно да може да ги прилага.

Потърсете отговорност от служителите, които не се представят добре, и оценете работата на онези, който се справят отлично. Често се случва един служител, който постоянно показва добри резултати, да остане недооценен, защото от него така или иначе се очаква да се справи. Той намира за обезкуражително да не получи признание, а в същото време да не се държи сметка на колегите му, чиито постижения са по-ниски.

Към идеите на служителите трябва да се подхожда с уважение. Те трябва да се чувстват свободни да ги споделят, а това е един от най-важните фактори за постигане на удовлетвореност от работата и ангажираност. Работодателят не само трябва да изслушва тези идеи, но и да ги взима предвид.

Интровертите в неловки за тях ситуации

Интровертите са хора, които предпочитат да се вглеждат във вътрешния си свят повече, отколкото в заобикалящия ги. Те обръщат голямо внимание на мислите и емоциите си и обичат да разсъждават над тях. Всичко това обаче не значи, че не са способни да си общуват с останалите. Те внимателно избират с кого си заслужава да прекарат време и с кого не. Противно на схващанията, интровертите не са срамежливи – те просто обичат да се усамотяват и не виждат смисъл да обсъждат незначителни теми.

Има социални ситуации, при които интровертите просто се чувстват некомфортно. Една от тях е запознаването с нови хора. Това е нещо, което не идва при тях по естествен начин, а и, честно казано, не се стремят към него. Интровертният тип хора предпочита запознанствата да стават по непринуден начин, а не насила. В процеса си задават въпроси от рода на: „Защо трябва да се запознавам с този човек?“, „Как да поддържам разговора?“, „Какво да правя, ако настъпи момент на мълчание?“ и разни други такива, които ги поставят под стрес.

Интровертите принципно не си падат по партита и други събития от социален характер. Твърде много хора, твърде шумно, твърде енергично… Любимата им част в такава ситуация е да се изолират настрана с група приятели и да си говорят на дълбоки житейски теми. Но с удоволствие биха заменили това с домашна обстановка, легло и книга в ръка. Често нямат търпение да си тръгнат възможно най-скоро.

Асансьори? Те са ок, стига да няма други хора в тях. Моментът, в който врата се затвори и няма никой с тях в асансьора, е блажен. Иначе биха се чувствали неловко, понеже не обичат т.нар. small talk, който биха водили по принуда.

Всичко това звучи ли ви познато? Може би и вие сте един от тях :).

Какво казва кафето за виното?

Знаете ли, че начинът, по който пиете кафето си, може да подскаже какви предпочитания към аромат, консистенция и киселинност имате. Те спокойно могат са се приложат и към виното. Ако пиете кафето си чисто, със захар, мляко или харесвате еспресо, за ваш има тип вино, което отговаря на типа кафе, което предпочитате.

За онези от вас, които пият кафето си чисто, най-подходящи биха били вина с нотка на пикантност, стипчивост и киселинност. Комплимент за плътната текстура и изразената горчивина на еспресото са вина с високо съдържание на танин (веществото, което придава сухота на червените вина) и силно изразен вкус.

За любителите на кафето с мляко се препоръчват по-меки вина. Леките отлежали вина с ниска киселинност са чудесен избор тук. Кафето със захар очевидно ни насочва към по-сладки вина с изразен плодов вкус.

Преди време бях писал една статия за това как пиенето на кафе се отразява на мозъка ни, но по принцип не съм голям разбирач нито на кафето, нито на виното. Не мога да кажа и че имам конкретни любимци в двете категории, но в написаното има логика и съм склонен да вярвам. Сега остава някой от вас да ми го потвърди :). Вие успяхте ли да откриете прилики в предпочитанията си?

Историята на един су-шеф

Предните ми няколко статии се отнасят за храната и за социалния капитал, а тази мисля, че чудесно ще съчетае и двете. В нея главен герой ще е един су-шеф (заместник главен готвач) от Лос Анджелис, които работи в ресторант със звезди на Мишлен, а както вече знаете, да получиш такива е изключително трудно. Те говорят за престиж и храна, която наистина си заслужава да опиташ.

Не знам точно с какво ме грабна това видео, може би ме накара да се замисля колко трудно е всъщност да готвиш в престижен ресторант. Начинът, по който говори за работата си нашият герой, показва колко много я обича, а това е наистина рядко в наши дни. Видеото е заснето по един много красив и мотивиращ начин. Просто исках да го споделя.