Личния блог на В. Дечев – Страница 18 – Совите не са това, което са!

Психологията в търсене на работа

И HR-ите са хора, и те могат да се поддадат на психологически и когнитивни трикове като всички останали. Чрез тях можеш да им влезеш в главата и да разкриеш какво търсят в един кандидат. Това би могло да те доведе до заветната цел, а именно да бъдеш нает.

Най-удобното време за насрочване на интервю е във вторник в 10:30. Уточняваме, че това е най-удобното време за интервюиращия, а не за вас. В понеделник HR-ът има да приключва някакви дела от миналата седмица, но във вторник сутрин, след като е изпил първото си кафе, ще е в най-подходящо настроение да ви приеме.

Отговорите на зададените въпроси трябва да са съобразени с възрастта на интервюиращия. Ако HR-ът е на възраст между 20 и 30 години, говорете за мултитаскинг и покажете нагледни материали на работата ви; ако е в диапазона 30-50 наблегнете на креативността и баланса между личен живот и работа; 50-70-годишен интервюиращ – изтъкнете трудолюбието си и демонстрирайте уважение към постиженията му. Трикът с „кажи му това, което иска да чуе“ тук важи с пълна сила.

Гледайте HR-a в очите, докато отговаряте на въпросите му. Може да ви се стори странно, но според едно проучване, хората, които не гледат събеседника си в очите, се считат от околните за по-малко интелигентни. Увереността в собствените ви възможности и компетентност е ключов фактор при интервюто за работа. Тя трябва да си личи от начина, по който се изразявате, затова подбирайте правилните думи и не омаловажавайте предишния си опит. Той е също толкова важен, колкото и да уверите събеседника си, че ще се справите с бъдещите задачи, които ще ви бъдат поставени.

За онези, които постоянно се оплакват

Всеки е срещал намръщени хора, но когато недоволството към света се превърне в хронично, те са си извоювали славата на дразнители, сипещи негатив. Никой не иска да комуникира с такива хора, защото с черногледството си те все ще успеят да опорочат един иначе безкрайно щастлив за вас момент.

Нагласата на постоянно оплакващия се е винаги негативна. Той се прави на жертва и никога нищо не му е достатъчно – нито позицията, която заема, нито заплатата, нито мястото, където живее. В общи линии, нищо не му е наред и иска още и още. На него просто не може да му се угоди – каквото и да направиш, няма да е достатъчно.

Хронично недоволния не само, че иска още, но и искрено вярва, че си го е заслужил. Обаче дори когато му се предостави най-доброто от всичко, той пак не е удовлетворен. Отново ще намери за какво да се оплаква и ще търси разбиране в очите на останалите.

Мрънкалото никога няма вина за нищо. Той не поема отговорност за действията си, а когато има някакъв проблем, няма да се втурне да го разрешава, защото него тези неща не го засягат. Не очаквайте да си признае и грешките, защото той никога не греши, другите винаги са му виновни.

Постоянното оплакване се е превърнало в модел на поведение, а човекът зад него се прави на нещастен. Когато не получи това, което иска, се чуди как, при условие че е имал най-голям потенциал. Чуждите идеи винаги са по-лоши от неговите. Той сякаш живее на принципа, че щом той не е щастлив, никой не трябва да бъде, поради което се чувства длъжен да разпространява лошото си настроение.

Покрай такива хора просто не се вирее. Но пък ми се иска да си мисля, че това не е постоянно състояние. Може би когато ги удари една голяма любов, ще се оправят. Пожелавам им го.

Какво е да си умен?

Наистина, какви ли значи да си умен? Може би да имаш високо IQ, добра памет или богат житейски опит? Не мисля, че има еднозначен отговор, защото критериите не са достатъчно ясни, а и присъства известна доза субективизъм. IQ тестът, който сме свикнали да използваме, също не е акуратен, защото е измислен от хора (ето ти го субективния фактор), а и има вероятност по случайност да се справиш добре, понеже просто си нацелил верния отговор. Каквото и да кажем по въпроса, няма как да избягаме от субективността.

Уважавам хора, които са готови сами да се борят с трудностите, въпреки че могат да поискат помощ. В този ред на мисли ще дам един пример от сферата на математиката, но имайте предвид, че въпреки че той може да се приложи към различни ситуации, не е универсален. Ще разкажа за едно момче-студент, чиято постъпка може да послужи за поука на всички нас.

Става въпрос за изпит по висша математика в университета. Момчето не било много на „ти“ с нея, но му предстоял изпит, за който трябвало да се подготви. Явява се със средни знания и получава средна оценка, но тя не го удовлетворява. И въпреки че математиката не му била втора природа, той решава сам да се заеме сериозно с нея и да отиде на следващата дата. В началото висшата математика му изглеждала космически, но той не се отказвал лесно. Започнал да решава, след което започнал да вниква, а най-накрая успял да открие и логиката, и то съвсем сам. Задачите започнали да му се отдават. Разбрал ги. На изпита отишъл уверен в знанията си и изкарал отлична оценка, която си кореспондирала добре с останалите такива в студентската му книжка. Ето как с упоритост и неотказващ се ум всичко се постига. Така доказал на себе си, че всъщност е по-умен отколкото си мисли.

Това е просто един пример, отново субективен, за това какво е да си умен. За мен е доказателство, за вас може и да не е. Но тук виждам и една универсална истина: когато сам стигнеш до победата, тя е в пъти по-сладка.

Подхранвайте ангажираността на служителите си постоянно

Не знам дали знаете, но ангажираността на служителите (employee engagement) е голяма тенденция напоследък, особено на запад. Има цели компании, които предлагат на други фирми такава услуга – т.е. как да поддържат служителите си мотивирани дотолкова, че да чувстват фирмата, в която работят, като своя и да дават всичко от себе си тя да върви напред.

По презумпция най-ангажираните служители са и най-продуктивни. Дали обаче в действително е така? Оказва се, че това не може да служи като всеобщо правило. Понякога се случва най-непродуктивните служители да са и най-мотивираните да дадат 100 процента от себе си, а най-продуктивните да мотивация. Още повече, онези, които се справят най-добре, няма да останат във фирма, в която не се чувстват ангажирани. Това значи, че тяхната ангажираност постоянно трябва да се поддържа, защото в противен случай ще напуснат. Има няколко начина да се избегне това.

Оставете онези, които постигат високи резултати, да използват всичките си умения в работата. Според проучване на LinkedIn един от трима служители си търси нова работа като причините може да са, че не намира сегашната си за достатъчно ангажираща или ролята, която изпълнява там, не отговоря на уменията му, а за него е много важно да може да ги прилага.

Потърсете отговорност от служителите, които не се представят добре, и оценете работата на онези, който се справят отлично. Често се случва един служител, който постоянно показва добри резултати, да остане недооценен, защото от него така или иначе се очаква да се справи. Той намира за обезкуражително да не получи признание, а в същото време да не се държи сметка на колегите му, чиито постижения са по-ниски.

Към идеите на служителите трябва да се подхожда с уважение. Те трябва да се чувстват свободни да ги споделят, а това е един от най-важните фактори за постигане на удовлетвореност от работата и ангажираност. Работодателят не само трябва да изслушва тези идеи, но и да ги взима предвид.

Интровертите в неловки за тях ситуации

Интровертите са хора, които предпочитат да се вглеждат във вътрешния си свят повече, отколкото в заобикалящия ги. Те обръщат голямо внимание на мислите и емоциите си и обичат да разсъждават над тях. Всичко това обаче не значи, че не са способни да си общуват с останалите. Те внимателно избират с кого си заслужава да прекарат време и с кого не. Противно на схващанията, интровертите не са срамежливи – те просто обичат да се усамотяват и не виждат смисъл да обсъждат незначителни теми.

Има социални ситуации, при които интровертите просто се чувстват некомфортно. Една от тях е запознаването с нови хора. Това е нещо, което не идва при тях по естествен начин, а и, честно казано, не се стремят към него. Интровертният тип хора предпочита запознанствата да стават по непринуден начин, а не насила. В процеса си задават въпроси от рода на: „Защо трябва да се запознавам с този човек?“, „Как да поддържам разговора?“, „Какво да правя, ако настъпи момент на мълчание?“ и разни други такива, които ги поставят под стрес.

Интровертите принципно не си падат по партита и други събития от социален характер. Твърде много хора, твърде шумно, твърде енергично… Любимата им част в такава ситуация е да се изолират настрана с група приятели и да си говорят на дълбоки житейски теми. Но с удоволствие биха заменили това с домашна обстановка, легло и книга в ръка. Често нямат търпение да си тръгнат възможно най-скоро.

Асансьори? Те са ок, стига да няма други хора в тях. Моментът, в който врата се затвори и няма никой с тях в асансьора, е блажен. Иначе биха се чувствали неловко, понеже не обичат т.нар. small talk, който биха водили по принуда.

Всичко това звучи ли ви познато? Може би и вие сте един от тях :).