Какво казва кафето за виното?

pinotageЗнаете ли, че начинът, по който пиете кафето си, може да подскаже какви предпочитания към аромат, консистенция и киселинност имате. Те спокойно могат са се приложат и към виното. Ако пиете кафето си чисто, със захар, мляко или харесвате еспресо, за ваш има тип вино, което отговаря на типа кафе, което предпочитате.

За онези от вас, които пият кафето си чисто, най-подходящи биха били вина с нотка на пикантност, стипчивост и киселинност. Комплимент за плътната текстура и изразената горчивина на еспресото са вина с високо съдържание на танин (веществото, което придава сухота на червените вина) и силно изразен вкус.

За любителите на кафето с мляко се препоръчват по-меки вина. Леките отлежали вина с ниска киселинност са чудесен избор тук. Кафето със захар очевидно ни насочва към по-сладки вина с изразен плодов вкус.

Преди време бях писал една статия за това как пиенето на кафе се отразява на мозъка ни, но по принцип не съм голям разбирач нито на кафето, нито на виното. Не мога да кажа и че имам конкретни любимци в двете категории, но в написаното има логика и съм склонен да вярвам. Сега остава някой от вас да ми го потвърди :). Вие успяхте ли да откриете прилики в предпочитанията си?

 

Историята на един су-шеф

Предните ми няколко статии се отнасят за храната и за социалния капитал, а тази мисля, че чудесно ще съчетае и двете. В нея главен герой ще е един су-шеф (заместник главен готвач) от Лос Анджелис, които работи в ресторант със звезди на Мишлен, а както вече знаете, да получиш такива е изключително трудно. Те говорят за престиж и храна, която наистина си заслужава да опиташ.

Не знам точно с какво ме грабна това видео, може би ме накара да се замисля колко трудно е всъщност да готвиш в престижен ресторант. Начинът, по който говори за работата си нашият герой, показва колко много я обича, а това е наистина рядко в наши дни. Видеото е заснето по един много красив и мотивиращ начин. Просто исках да го споделя.

Натрупал ли си социален капитал?

Миналия ден, както случайно си ровех в интернет, попаднах на понятието „социален капитал“. И преди бях го чувал, но не можех да си спомня какво точно означава. Имах някаква остатъчна бегла представа в съзнанието си, но така и не можах да се сетя какво беше това. Можех само да предполагам, изхождайки от името на словосъчетанието. Това някак загложди вътрешното ми аз, което не можеше да остави нещата така неизяснени. Е, днешният пост е следствие от описаните горе събития.

connections_zps25acff9aПод социален капитал разбираме потенциалният ресурс, който може да се извлече от социалните взаимоотношения на един индивид. Хората обменят социален капитал, за да си осигурят достъп до необходимите ресурси благодарение на останалите в социалната система или за да подобрят имиджа си, асоциирайки се с конкретна социална група. Човек с добра позиция в една група разполага със социалния капитал да поиска помощ от членовете й или пък, споменавайки, че е част от нея, той може да впечатли други хора и да получи достъп до възможности, които преди това са били недостижими.

Ако се обърнем към света на бизнеса, пример за ползите на служител с натрупан социален капитал са неколкократните повишения и увеличаването на заплатата му. Разполагайки с този социален капитал, той е улеснен при търсенето на нова работа. Стойността на социалния капитал е различна в зависимост от целта, за която е нужен. В кариерата необходимите ресурси биха били набавянето на полезна информация, статус, доверие, възможности за развитие. Социалният капитал придобит вътре в организацията е по-ценен, когато става дума за повишение, докато този, извлечен от взаимоотношения извън нея, може да се използва успешно при смяна на компанията. Липсата на социален капитал води до ограничени възможности и постижения.

Социалният капитал се ражда във взаимоотношенията с останалите. Ако например от приятел научиш за свободна работна позиция, при положение че си търсиш работа, то тази информация е социален капитал само за теб, защото именно на теб ти е от полза. Той идва от познанствата, които имаш, или от групите, към които принадлежиш, и ти помага да вървиш напред. Стана ли ясно?

От FoodRevolutionDay до хлебозавод Горубляне

Днес все повече млади хора започват да обръщат внимание на храната, която консумират, за да чувстват организма си здрав и силен. Това е и начинът да се борим с наднорменото тегло, което се е превърнало в световен проблем. Може би то се дължи на забързания ни начин на живот, който налага да хапваме набързо т. нар. fastfood. Не че в това има нещо лошо, стига да не се превръща в тенденциозен модел.

FoodRevolutionВече малко по малко навлизаме в ерата на здравословното хранене. Аз лично редовно гледам предаванията на Джейми Оливър по 24 Kitchen и подкрепям неговата хранителна революция – #FoodRevolutionDay. Идеята да образоваме децата си още от училище относно храната е просто гениална. Съдейки по себе си, не мога да кажа, че знам много за това, което ям, а бих искал. Не е достатъчно само да прочетеш нещо оттук-оттам, когато тези знания са ти заложени отрано, те са трайни. Аз все още помня детските песнички, които съм учил в 1-2 клас. Иначе браво на Джейми, че е намерил отговор на проблема със затлъстяването. Той също така призовава семействата да се върнат към домашно приготвената храна. Забързаното ежедневие не трябва да ни е оправдание.

Ние със съпругата винаги сме били поддръжници на домашната храна, така сме изгледали децата си и така смятаме да продължаваме занапред. Не ни представлява проблем – когато тя е изморена, аз поемам щафетата, но на масата не оставаме без готвено. Наскоро открихме един хляб с моркови на хлебозавод Горубляне. Такъв досега не бях виждал, но ви го препоръчвам. В него има още слънчоглед, овесени ядки и мед. Много е приятен на вкус, фирма Елиаз го произвежда, логото е с името й и стърчащи житни класове – по това може да се ориентирате в магазина. Хлебозавод Горубляне произвежда и най-различни други специални хлябове, ще се учудите на огромното разнообразие.

В нашето семейство не мога да кажа, че страдаме от наднормено тегло. На нас никога не ни е било трудно да поддържаме здравословен баланс, защото съзнателно или не, сме се хранили както трябва, без да прекаляваме с едно или друго нещо. Златно правило не мога да дам, но опредено ми харесва, че на българския пазар има раздвижване по отношение на хранителните продукти и по-точно натуралните и направени с грижа за потребителя. #FoodRevolutionDay идва!

Какво са звездите Мишлен?

Звездите Мишлен (Michelin Stars) са отличителен белег на топ ресторантите по света. Интересното тук е, че те наистина имат нещо общо с онази компания, която произвежда гуми и за която всички първо се сещат като чуят „Мишлен“. Оказва се, че същата раздава и въпросните звезди за кулинарно майсторство.

michelin-starsКомпания „Мишлен“ отдавна оценява ресторанти. Предисторията е свързана с двамата братя-французи Мишлен, които обикаляли много из Франция. Те започнали да си записват в кои градове са били, какво е състоянието на пътищата, къде има бензиностанции, хотели и всякаква такава полезна информация за шофьори. Ресторантите, които посещавали, оценявали със звездички.  През 1900 г. със събраната информация издали безплатен пътеводител за Франция с цел да насърчат хората да пътуват повече с кола и по този начин да увеличат продажбата на гуми. През 1923 г. в пътеводителя започнали да се публикуват и ресторанти, а през 1926 г. компанията започва да изпраща и първите си анонимни ресторантски критици.

Критиците на „Мишлен“ са ценители на хубавата храна, вглеждат се в детайлите и имат изключителна вкусова памет, която им позволява да помнят и сравняват вкусове. Те трябва и да са „хамелеони“, които да могат да се впишат в обстановката на всеки ресторант така, че да изглеждат като обикновени клиенти. Ресторантските критици на „Мишлен“ си водят подробни бележки за ресторантите, в които да били, след което се събират, за да обсъдят на кои да дадат звезди.

Един ресторант може да получи от 1 до 3 звезди Мишлен. Критиците оценяват по следните критерии: качество на продуктите, техника на приготвяне, личен почерк в храната, постоянство в качеството и съотношение цена-качество. Не се оценява обстановката в ресторанта и обслужването, а се набляга на самата храна.

Една звезда значи, че ресторантът е много добър и предлага храна с постоянно висок стандарт; заслужава да го посетиш. Двете звезди индикират, че ресторантът предлага храна с отлично качество, приготвена майсторски и със старание; заслужава да се отбиеш от пътя си, за да го посетиш. Трите звезди са най-високото отличие и говорят за изключителна кухня, превъзходно качество на храната, отличаващи се ястия, приготвени прецизно с най-висококачествени ингридиенти; заслужава специално пътуване.