Играта на меки светлини и цветове, които излъчват хартиените фенери допринасят за уюта на всеки дом и създават невероятно настроение. В есенния сезон пък няма нищо по-красиво от домашно сътворен фенер, аранжиран с цветни листа.
Знаете ли как да си приготвите такъв обаче? В интернет има много сайтове и видео клипове, показващи бързи и лесни начини. Аз също открих един, който ще ви споделя накратко и надявам се – бъда полезен.
Трябват ви две обикновени цилиндрични чаши, които можете да поставите една в друга. В специализираните магазини можете да получите евтини комплекти с различни размери. А практичните чаши могат да се използват впоследствие като обикновени свещници или пък за вази.
Първо премерете височината на чашите и изрежете парчета от цветна хартията със същата височина и близо сантиметър по-широки. След това отрежете малко парче двойно залепващо тиксо и поставете внимателно хартията върху чашата, като прихлупвате двата края.
Отрежете къс картон, който да бъде с около 2 см по-дълъг и с 1см по-широк от чашата. Прегънете го по дължина и започвайки от сгъвката, направете разрези през 1 см.
Картона трябва да го разгърнете и да залепите тиксото от горе и от долу. Също и по дължината на една от късите му страни. След това обгърнете чашата, като изравните краищата на картона с ръба на чашата и го залепете. Остава само да залепите свещички и да ги поставите вътре.
Най-хубавата част е събирането на есенни листа, които можете да залепите върху картона и да си създадете уют и топлина през есенните вечери.
Характерно за творческите личности
Творческите хора просто са различни. В тях има нещо очарователно, почти магично, чрез което успяват да видят света от друга гледна точка. Нещата, които правят и решенията, които вземат, не са продиктувани от логика, а от усет и доза креативност. Дали това е дарба, която всеки би искал да притежава, как мислите?
Креативните хора могат да разгърнат потенциала си във всяка област. Припомнете си гении като Вивалди и Моцарт, или пък Тесла, променил историята в научните среди. Сигурно имате приятел, който обича да рисува, или познат, който свири прекрасно на пиано. А може би самите вие притежавате качествата, характерни за творческите личности.
Според позитивната психология могат да се разглеждат над 20 силни страни, които са отличителни за креативните хора, но аз избрах да ви разкажа за най-основните, поне според мен. Нека ги видим:
Активен ум
Творческите хора имат постоянна жажда за учене, за опознаване и откриване на нови неща. Умът им работи активно на различни честоти. Отдават се на мечти, а когато се отнесат в своя собствен свят, стават по-способни да изпълняват задачите си.
Откровени и честни
Доста често срещана характеристика при тези хора е тяхната честност и откровеност. Те не се страхуват да изразят мнението си открито или да предложат нестандартен подход в работата или личния си живот. За съжаление, доста често остават неразбрани или дори са сочени за странни, само защото са различни.
Разсеяни
Често се смята, че творчеството е свързано с моменти на вдъхновение, муза или късмет. Истината е, че креативните хора често имат проблеми с концентрирането върху сериозни задачи, тъй като съзнанието им непрекъснато се рее. В същото време е много трудно да се отклони вниманието им от това, което наистина ги е заинтригувало и те отдават цялата си енергия върху обекта на интереса им.
Емоционални са
Тяхната силна връзка с емоциите и добре развитата емоционална интелигентност предизвикват чести промени в настроението и ги правят склонни към интровертност и социална изолация.
Те са наблюдателни
Творческите хора не спират да разпитват света около себе си и затова използват широкия си спектър от способности за наблюдение и анализ. Те не приемат нещата такива, каквито са. Дори и най-простите неща анализират, търсят причина за тях и ако тя не е задоволителна, задават всички въпроси, които им се струват подходящи, за да задоволят любопитството си.
Ах, тези сутрини
Първо алармата, после кафето, докато „сърфираме“ из социалните мрежи. Процесът е сходен и добре познат на всички ни. Най-трудната част обаче се оказва самото ставане. Ето защо реших да ви споделя няколко мои хитринки, с които се справям по-лесно сутрин и които могат да бъдат от полза и за вас.
Първото правило, което никога не нарушавам, е да не натискам отлагане на алармата. Колкото и да е трудно понякога и колкото и да ми се иска да си подаря още няколко минути блаженство, знам, че това действие е рисково. Ето защо ставам веднага след първото звънене. За да съм сигурен, че го направя, просто оставям телефона си на разстояние, така че да ми се наложи да се вдигна от леглото и да го изключа. И първата стъпка е направена.
Следва задължителният сутрешен душ. Аз предпочитам по-хладка вода, защото така по-бързо се ободрявам и разсънявам.
Разбира се, не пропускам и чашата горещо кафе. Има много противоречиви мнения по темата дали е полезно да консумираме напитката рано сутрин или трябва да изчакаме. Аз смятам, че е въпрос на избор и усещане. На мен лично ми влияе добре и ѝ се наслаждавам до последната капка. Но комбинирам кафето си с чаша топла вода и резен лимон. Знам, че през нощта организмът ни се дехидратира, затова е важно да пием вода след сън.
Така си набавяме нужното гориво, забързваме метаболизма си и повишаваме настроението си. Доказано е.
Накрая, но не последно място по важност, не излизам от вкъщи без да закуся. Най-често залагам на протеини, за да се заредя допълнително с енергия, а и така запазвам ситостта си до времето за обяд.
Вие имате ли си сутрешни ритуали? Ще се радвам да споделите.
Дежавю – игра на мозъка или?
Дежавю е странно състояние на мозъка, което всеки е преживявал поне веднъж. Това е чувстово, когато се намираме в дадена ситуация и ни се стори, че и преди сме били в нея. Може да се изрази и в много различни аспекти – да си мсилим, че познаваме човек, който виждаме за първи път, да чуем песен за първи път и да сме убедени, че я знаем, да бъдем някъде за първи път, а да имаме странното усещане, че сме посещавали мястото и преди. В общи линии, това, може би, е най-сранното явление, което човек би могъл да усети. А ето и няколко факта за дежавюто.
Дежавю изпитват многократно около 70% от населението по света. То се случва спонтанно и не е провокирано от някакво събитие. Протича бързо, трае буквално няколко секунди и няма физически характеристики.
Това състояние все още се явява като мистерия за учените, защото не е изучено напълно. Съществуват обаче няколко теории, според които дежавю се появява вследствие на допамина и рязката промяна в нивата му, затова и младите хора го изпитват по-често.
Резултатите от някои изследвания пък сочат, че дежавю при здрави хора е просто информация, заобиколила кратковременната ни памет и директно настанила се в дългосрочната.
Друга известна теория казва, че дежавюто е аспект на така нареченото шесто чувство. Статусът в обществото също играе роля при преживяването на дежавю, по-образованите и весокопоставени хора, по-рядко изпитват дежавю.
Ако трябва да пренебрегнем науката и да обърнем поглед към по-абстрактни предположения, то има обяснение, че дежавю е опит, получен от паралелна вселена. Или иначе казано – тълкуване, че има нарушение в заобикалящата ни реалност.
Вие изпитвали ли сте това странно състояние на ума и какво е мнението ви по въпроса?
Офроуд из Родопите
Планината на Орфей винаги ме е привличала с красотата, величието и мистицизма си. Затова се старая всяка година да посещавам поне по една от забележителностите ѝ. Така „запалих“ и мои приятели по тази ми страст и миналото лято посетихме панорамната площадка „Орлово око“. Бяхме слушали много за нея, а и отзивите бяха все положителни.
Уговорихме се за един свободен уикенд и тръгнахме в ранната съботна утрин. Пристигнахме малко преди обяд и спряхме в живописното родопско селце Ягодина. Бяхме проучили, че от там тръгват джипове с туристи до „Орлово око“. Изискваше се специален транспорт, тъй като пътят беше каменист и труднодостъпен.
Джиповете взимаха хората от централната част на селото, като в един се побираха до 6 човека. Качвайки се във високопроходимия автомобил, изобщо не подозирахме каква порция адреналин ни очаква. Извадихме късмет с шофьора, който се оказа и местна легенда. Представи се като Мечо. Щом разбра, че се качваме за първи път, реши да ни подари незабравимо изживяване.
С мръсна газ и по различен и разнообразен офроуд терен поехме към заветната дестинация. Въпреки че пътят до площадката е изключително живописен и екстремен, кефът дойде от превоза. Колкото по-големи и трудни препядствия преодоляваше, толкова повече се покачваше адреналинът и еуфорията ни. Може би за първи път от много време насам се усетих свободен и безгрижен. Чувството не мога да опиша с думи, защото каквото и да кажа ще бъде малко, а и смятам, че всеки сам са себе си трябва да го усети и изживее.
Така че, ако нямате още планове за уикенда и сте любители на силните усещания, това е вашата дестинация. Гледката от върха е магическа и носи усещането, че целите Родопи са в краката ви.