Как да минимизираме болките в гърба ако работим седнали

Днес има много проучвания, които твърдят, че седенето на бюро, особено в продължение на много часове, може да доведе до сериозни рискове за здравето.

Седентарността всъщност може да бъде пагубна за организма, защото ако продължи с течение на времето, отрицателното въздействие върху организма се натрупва, причинявайки скелетномускулни нарушения, затлъстяване, диабет, рак и сърдечносъдови заболявания.

Следователно, тъй като човек не може без работа и има все повече професии, които се работят на компютър, важно е да се научим да седим по най-добрия възможен начин за намаляване на болките в гърба. Ето няколко съвета.

Регулирайте стола и поставете краката си на земята

Гърбът на стола трябва да e под ъгъл от 100-110 °. Височината на стола, от друга страна, трябва да бъде такава, че да позволява на краката да почиват на пода, а коленете да образуват 90° ъгъл с пода.

Дръжте гърба си изправен

Преместете бедрата си колкото е възможно по-назад и се уверете, че гърбът ви опира в облегалката на стола. Краката не трябва да се кръстосват на равнището на бедрото или коляното. Не забравяйте, че наличието на лоша стойка при работа може да доведе до болки в гърба, главоболие и други проблеми.

Отпуснете раменете си и не огъвайте и не опъвайте врата си

Перфектната стойка се състои от отпуснати рамене, леко отворени лакти, прави китки и ръце.

Регулирайте наклона на монитора

Правете почивки, за да не уморите очите си прекалено много – иначе рискувате да напрегнете зрението си и да го увредите с течение на времето – мониторът трябва да е леко под ъгъл нагоре. Внимавайте обаче да не го накланяте прекалено много, защото в противен случай ще трябва да изтласкате брадичката си, за да видите напълно екрана.

Регулирайте наклона на клавиатурата

Трябва също да наклоните клавиатурата, като използвате краката от долната ѝ страна. Това ви позволява да държите ръцете и китките си прави и да подравните клавишите в центъра на тялото. На практика, ако седим с леко наклонен гръб назад, клавиатурата трябва да бъде наклонена към нас; ако, от друга страна, седим с гръб направо или напред, клавиатурата трябва да бъде наклонена обратно. И накрая, ако седим близо до клавиатурата, трябва да се позиционираме така, че клавиатурата да е пред тялото ни.

Гордост и предрасъдъци

Аз съм човек, който обича изгодните оферти, от малък съм научен да ценя парите и от малък знам тяхната стойност. Не ме е срам да използвам платформи за изгодни оферти във всяка една сфера.

Преди време имах един случай, бях с приятели на море. Те предложиха вместо да се храним по заведения да си носим някакви хранителни продукти и да си готвим, хем по-вкусно, хем по-евтино. По принцип е така, но аз съм от хората, които не обичат да ходят на почивка и да мисли за хранене, а и не обичам да нося храниелни продукти. Все пак и на морето има магазини, може да е с 1 лев по-скъпо, но предпочитам да пазарувам, вместо да си мъкна краставиците и доматите или бурканите с лютеница. Не си мислете, че съм някой паралия, както казах пестелив човек съм. Затова предложих друг вариант, да си закупуваме ваучери за храна от платформите, много често съм го правил и рядко съм оставал разочарован, а и ако нещо не е вкусно, винаги може да споделиш мнение. Но моите прятели казаха, че щяло да ги бъде срам да се хранят по заведения с ваучери. Аз честно казано бях много озадачен. Как ще те е срам от нещо подобно, а няма да те е срам да ходиш на море с бурканите? Българина е доста странно същество, в стремежа си да покаже, че е повече от всички сам се излага. Лично аз много пъти съм се възползвал от подобни оферти, не само за храна, но и за почивка и честно да си призная ще продължавам да го правя без да ме е срам. Дори за рождения ден на майка ми използвах една оферта и ги изпратих на СПА уикенд с баща ми, а изхранването беше All Inclusive. Спестих около 100 лева, а родителите ми бяха повече от доволни и щастливи. Не виждам какъв е проблема, нито персонала се е държал по-лошо заради това, че си с ваучер с намаление, нито стаята е по-лоша. А най-интересното е че тези мои приятели иначе не се срамуват да пазаруват в магазина с ваучери за храна.

А вие бихте ли се срмували да използвате ваучери за намаление за вашата почивка или вечеря?

Да продължиш, въпреки всичко

В 21 век с напредването на технологиите и напредъка в научните изследвания има и все повече болести и аномалии сред хората и природата.

Има една болест, която не е чак толкова разпространена или по-скоро не е чак толкова популярна и хората всъщност не знаят, в какво се израява тя. Става въпрос за множествената склероза. Всъщност това е доста коварно заболяване, което и до ден днеше не съм сигурен дали има лечение. Причината за да подхвана тази не особено приятна тема е актрисата Селма Блеър, която се осмели да разкаже и да се покаже пред аудиторията, въпреки че страда от множествена склероза. На парти на Vanity Fair тя беше блечена с разкошна рокля, самата тя изглеждаше безупречно, помагайки си с бастун за да премине по червения килим. С появата си на Оскарите тя показа, че е по-силна от всякога и целта й е да даде надежда и на други диагностицирани с тази болест. Селма Блеър не се престртува и признава, че е била ужасена и съкрушена след като е разбрала диагнозата си, но се е научила да я приема и не се предава, най-малкото заради сина си.

Дано наистина даде кураж на другите хора, които страдат от тази болест и дано един ден има адекватно лечение за нея. Ако не да я излекува, то поне да може да се спре развитието й.

Чети и ще спечелиш

Книгите са моя най-добър приятел. За съжаление напоследък намирам трудно време за тях, но все пак се старая да не се забравим.

Чувствата, които ти носи една хубава книга и емоциите от прочетеното не може да ти донесе нито най-добрия филм, нито най-страхотната пиеса. Харесва ми че мога сам да си представям героите и пейзажите. Винаги крайно се разочаровам, когато екранизират някоя книга, защото в повечето случаи нито подбора на актьори е добър, нито историята е представена по най-вълнуващия начин. Попаднах на една статия за бизнесменът Евгений Черняк, който стимулира служителите си за всяка прочетена книга. Ех, ако можех да работя за него… Той е на чело на алкохолен холдинг и бизнесът му е много успешен. Още от казармените години се е зародила любовта му книгите. Той смята, че книгата променя човека. Смята , че чрез книгите може да се сплоти колектива, защото започват да обсъждат сходни теми. Неговата странна форма на поощрение представлява изпит бърху дадена книга от неговия специален списък. Той си създава списък от около 30 любими заглавия, които всеки служител трябва да прочете, за да премине изпита. Впечетли ме не само това, но и факта, че се вози в метрото, няма секретарки, а когато трябва да пътува, сам си запазва самолетен билет и хотел. Изключително земен и истински човек, поне така е представен в публичното пространство.

А на вас допада ли ви идеята да ви изпитат на дадена книга, за да ви увеичат заплатата?

Доведените родители

В днешно време стана по-модерно да се развеждаш, отколкото да се бракосъчетаваш. Тъжно, но факт. Според статистиките България е с най-малко сключени бракове в ЕС.

Разбира се, много от хората предпочитат живот на семейни начала, което не прави семейството им по-млако семейство, все пак един подпис не е решеващ за успеха на едно съвместно бъдеще. Какво става обаче, когато се появят децата, а съжителството не върви и се стигне до раздяла или развод? Всеки възрастен има право да продължи напред и да се среща с нови хора. Попаднах на една изповед на една дама, която се развежда със съпруга си, който от своя страна обаче има нова жена в живота си, която е изключително привързана към децата им и го показва чрез снимки в социалните мрежи от техни съвместни почивки. Как би реагирала една жена като види нещо подобно, първоначално моята героиня е плакала, самосъжалявала се е, но достига до едно заключение. Тя се чувства късметлийка, че новата жена в живота на децата й всъщност много ги обича и ги обгрижва. А това я кара да постави тяхното щастие пред егото й. Предполагам, че й е коствало много време да преодолее чувството на собственост към децата, все пак тя ги дарява с живот, отглежда ги, бди над тях когато са болни. Но идва момента, в който осъзнава, че те всъщност са си индивидуални личности и ние нямаме никакви собственически права над тях и това, че новата приятелка на баща им ги обича, а майка им няма нищо против това, може само да ги направи по-любвеобвилни, грижовни и мъдри. Ясно е че се зисква много житейска мъдрост от родителите, за да постигнат тази хармония в отношенията си и да преглътнат егото и егоцентризма си. Но тази дама показва, че това е по-добрия начин от самосъжалението и дългите безсънни нощи подкрепени с много сълзи.

Отстрани винаги изглежда по-лесно, решаването на даден проблем, но наистина не трябва да забравяме, че децата са най-важни и първо трябва да мислим за тях и на последно за нас и разбитите ни илюзии. Децата ни нямат вина за нашите грешки и постъпки.