Задвижен от бързото развитие на новите технологии, светът ще търпи грандиозни проблеми през следващите няколко години. Хората ще трябва да се адаптират към бъдещето, за да могат да бъдат успешни за този нов, комплексен и се по-дигитален свят. Изграждането на такива хора е и голямата мисия на най-мащабният форум за дигитална икономика и технологии в Европа. За поредна година София бе домакин на събитието и се превърна в сцена на иноватини изобретения, вълнуващи теми и грандиозни идеи. Технологичният фестивал се проведе под патронажа на президента Румен Радев, който го откри с думите ,,София е точното място за организирането на подобен форум. ,, Защото София и България разполагат с един невероятен капитал – това са нашите млади хора, които с много енергия и интелект дават всичко за развитието на човечеството“.Eжедневието на съвременния човек е доминирано от технологии – умни, телефони, интернет на нещата, 3D принтиране, видео стрийминг в реално време, космически полети. Иновациите движат цивилизациите напред, а мечтите стават все по-смели 
Силата на петте сетива
Азиатската кулинария става все по-популярна и интересна за световната публика. Все по-широко се използват нетипични за останалия свят азиатски продукти, които предлагат интересни вкусови изживявания. В България през последните години ценителите на добрата храна също имат възможността да се докоснат до автентичните вкусове, културата на хранене и традициите на източните народи
В известен столичен хотел, където японската култура винаги е била на почит, като продължение на популярна верига ресторанти, отвори врати нов японски ресторант. Името му е определението на японците за петия вкус, този, който дава дълбочина на вкусовите качества на храната, придава наситеност и завършеност.
Ресторантът е сбъднат мечта на ресторантьора Георги Тодоров и главния готвач Станислав Колев, които са участвали в различни проекти. За създателите рози ресторант е възможност да покажат собствената си концепция за вкусна храна и новаторски подход в готвенето, като запазват акцента върху японската кухня.
За GoT, спойлърите и изтичането на епизоди
Внимание спойлъри на хоризонта!
Ако не сте догледали 7-ми сезон на сериала „Игра на тронове“, не четете текста по-надолу.
Аз снощи изгледах финалния епизод. По принцип не пиша много по ТВ теми, но днес ще направя изключение. И не защото сериалът е добър – той е просто страхотен, гениален, феноменален.
Това, което ми направи изключително лошо впечатление тази година, е колко много сезони изтекоха онлайн преди официално да са излъчени. Поне за последните три знам със сигурност, че можеха да се изтеглят от торент сайтовете преди да са излъчени премиерите.
Разбирам, че в шоубизнеса се въртят много пари. А стана ле дима за GoT, говорим за милиони и милиарди левове и долари.
Аз обаче съм фен от старата школа. Плащам си всеки месец такса, за да имам HBO вкъщи и всяка понеделник вечер от 21,00 ч. си сядах пред телевизора, за да си гледам сериала. Харесваше ми. Чувствах се сякаш имам цел, мобилизирах се да приключа с всичките си задачи през деня, за да съм свободен до девет вечерта. Един час гледах в напрежение и изпитвах удоволствие от всеки епизод.
Винаги съм странял от спойлерите и не съм ги харесвал. А стане ли дума за GoT, въобще не исках и дума да чувам. Уви, не можах да се предпазя. Ще ви разкажа какво се случи преди предпоследния епизод, който също изтече предварително… и, разбира се, много хора го гледаха. Аз обаче съм твърдоглав и си изчаках до понеделник вечер, за да си го пусна HD по телевизора. По-рано същия ден обаче, както си скролвах на телефона, забелязах пост от мой познат, в който черно на бяло пишеше приблизително следното: „Убиха дракона, за да го вдигнат от мъртвите!“
Такъв яд ме хвана, че представа си нямате. Естествено, че веднага разбрах за кой дракон става въпрос. Това се казваше спойлър и то дошъл от най-неочакваното място. Ужас и безумие! Затворих фейсбука, но вредата вече беше нанесена. Докато гледах предпоследния епизод на GoT вече го нямаше онова удоволствие, което изпитвах с предните епизоди. Много е различно, когато знаеш какво ще се случи. Не си на тръни, не си в напрежение, а чакаш да дойде моментът, който вече ти е известен.
За на се повтаря това преживяване, предприех мерки.
Не си влизах в профила във фейсбук няколко дни преди излъчването на финалния епизод на GoT. Не исках пак спойлъри и издънки. Исках да се опазя от тях и като по чудо успях. Снощи си изгледах последния епизод на финала и беше страхотно. Случиха се много интересни неща. Санса най-накрая направи нещо смислено! И умно! Валът падна! Джон и Денерис се събраха! И най-накрая се уточни произхода на Джон! Не знаех за нито едно от тези неща, не ги очаквах и се насладих на всяка минута от епизода.
Надявам се с последния сезон догодина да няма такова изтичане на епизоди и спойлване наляво и надясно. Не ми допадат последствията… А на вас? Какво мислите вие за сериала и изтичането на епизоди тази година?
Янко Янев помага и при ПТП в чужбина
Забелязали ли сте как все повече българи започнаха да ходят на море в Гърция? Сигурен съм, че за това си има причини, но те ще са обект на вниманието ми някой друг път. Днес ще се съсредоточа върху проблемите, с които можем да се сблъскаме, ако прекараме отпуската си по егейското крайбрежие и как адвокати като Янко Янев могат да са ни полезни.
Първо, желателно е, когато пътувате извън България, да си направите здравна застраховка. Не излиза скъпо, а ви дава спокойствие по време на пътуването. За един възрастен 5-дневна застраховка излиза по 5-10 лв. в зависимост от услугата, която избирате. Напълно достъпно е и строго желателно.
Второ, носете си Зелена карта за автомобила или си направете такава, ако нямате. Тя ви гарантира, че имате „Гражданска застраховка“ на територията на Европейския съюз. Все пак в чужбина пътищата са ни непознати и макар движението да е регламентирано по идентичен начин, част от вниманието ни се ангажира в това да се ориентираме. Разконцентрираме се от случващото се на пътя и ПТП-тата се превръщат в реална опасност. Хубаво е да сме подготвени и за тях.
Направите ли тези две неща, може да се чувствате подготвени за пътуването си. А ако пътувате с деца, смятам, че и двете се превръщат в задължителни условия. Ако тази година сте пропуснали здравната застраховка и зелената карта, моля, запомнете ги за следващата си екскурзия.
Сега да ги поговорим за юристите. Янко Янев е много добър застрахователен адвокат, с когото можете да се свържете, ако ви се наложи. Макар да имате застраховка, понякога застрахователите се опитват да заобиколят закона и да не ви изплатят пълна сума. Не малко хора стават жертви на подобни практики без дори да го осъзнават и така се лишават от по-голямо обезщетение. Причината е, че застрахователните компании добре познават вратичките в закона и умело ги използват. Затова моят съвет е, ако нещо се случи и е нужно да ви се изплаща обезщетение, консултирайте се и с адвокат. Не подписвайте нищо, преди специалист в застрахователното право да е погледнал документа и да е изказал мнението си. Възможно е обезщетението, което ви се предлага, да е занижено или дори да се окаже че сте подписали документ за отказ от претенции за обезщетение!
Търсете си правата, за да не ставате поредната жертва на застрахователите!
Живеем ли наистина в по-добри времена?
Все по-често се усещам, че започвам да размишлявам на тази тема: Живеем ли наистина в по-добри времена. Магазините са пълни, почти никой вече не гладува, безработицата постепенно намалява, все повече хора се образоват и придобиват висше образование, но… какво се случва с ценностите ни.
Спомням си как като малък тичах по улиците. Прибирах се по тъмно или колкото да изям една филия с лютеница, след което отново излизах с приятели. Никой не ми държеше сметка и нямаше телефони, по които да ме търсят. Но не помня и родителите ми да са се притеснявали особено. Съседките и бабите постоянно наглеждаха децата от квартала и никой не можеше да се скрие от зоркия ми поглед. Каквото се случваше, майка ми го разбираше именно от тях.
Днешните родители не смеят да пуснат така децата си на воля. И честно казано, разбирам ги защо.
Вече е по-трудно да се довериш на непознат. Съседите не са си толкова близки както преди и за мен това е колкото тъжно, толкова и жалко. Хубаво е да поддържаш добри отношения с хората, с които живееш на една улица или в един блок. Никога не знаеш кога ще ти се наложи да поискаш помощ, а такава се налага на всеки му понякога. И не говоря за заемане на чаша захар или брашно, а за по-важните неща – да ти наглеждат къщата, докато те няма, да ти пазят децата, когато не са ти пред очите, да ти кажат, ако нещо важно се е случило в квартала и т.н.
Разбирам да си имаш едно наум, когато непознат ти поиска телефона за еди-какво си, когато ти просят пари за билетче за рейса или помощи за еди-кого-си. Аз самият се усещам, че съм станал по-подозрителен и недоверчив към подобни актова, защото се сблъсквам с тях почти редовно.
Нека обаче бъдем по-мили и позитивни поне с хората, чиито лица са ни познати. Не е нужно да сме приятели, но можем поне да им кимаме за поздрав. И дано този поздрав постепенно прерасне в добро познанство.