Днес в блога си искам да ви разкажа за една история от последните дни и за първото ми качване в кану. Всичко започна от планирания ни уикенд в Пловдив с приятелски семейства. Знаете как се организират подобни трипове – избор на хотел, ресторанти, забележителности.
Аз обаче реших да изненадам всички и в програмата да добавя нещо по-екстремно – драконови лодки. Ако не сте чували, това е атракция на Гребния канал в Пловдив. Може да се заяви предварително, като една лодка побира 10 души. Тъй като аз си падам по надпреварите резервирах две такива лодки. Прецених, че по този начин ще ни се вдигне още повече адреналина и състезателния дух.
Когато споделих идеята на приятелите си, всички направо полудяха от радост. С голям ентусиазъм се отправихме към канала. Там ни посрещнаха изключително любезни хора, обясниха ни как трябва да застанем, как да гребем, как да поддържаме синхрон. За наше улеснение в лодките имаше и професионални гребци, както и „барабанчици“ (така им казвам аз), които ни даваха ритъм. Емоцията от първото загребване и самото разклащане, движението на лодката– наистина е много приятно.
Застанахме на стартовата линия, обявиха начало и надпреварата за нас започна. С много усилия успяхме да преминем едва половината от канала – около 1 км. Първият път победи нашата лодка, а второто състезание през останалия километър, победиха другите. Честно да ви кажа, после едвам се върнахме с бавно гребане до началната позиция. След това ръцете ни трепериха, но цялостното усещане беше много вълнуващо.
Препоръчвам го на всички вас. Задължително отделете средства и време за нови изживявания. Предполагам, че може би вече сте били в Пловдив, но го вижте и от друг ъгъл, впуснете се в атмосферата и преживяванията, които може да ви даде. Струва си.
Силни приятелства
Приятел – една от най-силните думи на света. А хората, които ѝ вдъхват смисъл, са истинско богатство. Точно затова всеки един от нас трябва да разполага поне с един добър приятел, който да ни покаже и другата страна на живота. Кога и как обаче се създават истински силните приятелски взаимоотношения?
Някои казват, че се изграждат от детството, други – от гимназията, трети – от университета, а четвърти – случайно. Иска ми се да премина през всеки един етап, защото съм сигурен, че разполагаме ако не с четирите типа, то поне с един от тях.
Да израснеш с някого, буквално и преносно, от дете е сигурен начин да сте научили много един за друг. Тук не говорим единствено за опознаване на характер, но за сблъсък с житейски и всякакви други ситуации. Оказаната помощ в трудни или динамични моменти е гарант, че сме изградили силна връзка с приятеля си. Именно затова, когато вече станем „големи“, разчитаме на тази безрезервна подкрепа и знаем, че няма и никога няма да има задни мисли.
Подобен е и случаят с приятелствата, създадени в училище. Странно ми бе, когато чух класния си ръководител от гимназията да казва, че контактите, които си изградим сега, остават за цял живот. С годините осъзнах, че това наистина е така, защото и тук имаме непринудеността на взаимоотношенията. Човекът комуникира с теб заради самия теб, а не заради други облаги. Тук времето след завършването лесно изпитва приятелствата ни.
Когато обаче достигнем ниво университет и кариерно развитие, нещата стават малко по-различни. В подобна учебна среда се срещаме с хора със сходни на нашите интереси и е лесно да създадем връзка помежду си. Чрез един канал много бързо влизаме в други и постепенно ставаме част от живота на другия. Само трябва да се пазим да не бъдем използвани в името на някаква облага.
Последният тип са случайно създадените приятелства. Те могат да възникнат по всяко време и повод. Така например аз се запознах с продавача на магазинчето до нас. Всяка сутрин разменяхме по няколко приказки и постепенно намерихме много общи теми на разговор. Сега вече излизаме заедно, имаме общи спомени и дори празнуваме заедно поводите си.
След всички написани редове достигам до извода, че всяко приятелство е силно. Дори няма значение как е създадено, важното е то да бъде истинско. А разбираме дали наистина е такова само с времето и изминалите ситуации.
Философията на живота
Доскоро вярвах, че човек върви напред чрез успехите си в работата, защото професията е част от самите нас. Казват, че сме късметлии, ако обичаме това, което вършим. Ако е обратното, то значи пилеем цялото си полезно време за деня на място, на което не искаме да бъдем.
Мога да нарека себе си късметлия с професията, работната среда, колектива, в който съм. Възприемах работата си като хоби и в един момент ежедневието ми се превърна в абсолютно еднообразно. Не знаех как бях стигнал дотук, но определено не се чувствах удовлетворен. Не ме разбирайте погрешно, в професионално направление изпитвам пълно задоволство, но сякаш нещо ми липсваше и бе време за промяна.
Ето и в какво се състои трансформацията ми. Всеки ден след като приключих задълженията си във фирмата, провокирах себе си с предизвикателство. Първоначално започнах да променям маршрута до вкъщи – една улица встрани, друг булевард, тотално различни пътища. После промених крайната си точка и вместо да се прибера директно у дома, отивах в друг квартал, до апартамента на мой приятел или до дома на родителите ми.
От тези малки крачки се амбицирах и направих по-големи стъпки напред. Време бе да придобия нови умения. Записах се на курс по готварство за начинаещи. Последваха уроци по рисуване, посещение на групови и фитнес тренировки, закупуване и каране на велосипед, уикенди в планината и из страната. Сега обмислям скачане с парашут или бънджи…
След всички тези екстремни за мен изживявания достигнах и до съвсем нова философия за живота, или поне за моя живот. Необходимо е да се занимаваш с колко се може повече разнообразни дейности, защото така откриваш нови способности. Да, работата трябва да е удоволствие, но не и хоби, защото те въвлича в еднообразие. Все пак, когато правим повече неща, които ни носят наслада, се чувстваме по-щастливи и опитваме от всички прекрасни благини на земята!
Първа среща
Когато говорим за първа среща било то в любовен, работна или от каквото и да е друго естество, е важно какво първо впечатление ще направите на събеседника си. За съжалени, не може да го промените и в каквато светлина ви видят първият път, такава ще я запазят завинаги.
Ако някои срещи като например интервю за работа или уговорена предварително с приятели и познати можете да предвидите, то има и други първи срещи, които не знаете точно в кой момент се случат. Затова първото и най-важно условие е да се погрижите да изглеждате винаги добре. Тук става въпрос единствено за това да сте с шикозни дрехи, добра прическа и сияйно лице, а по-скоро да не позволявате на проблемите от деня да вземат превес и да помрачат настроението ви. Всеки иска да се среща с позитивни хора, които ще го накарат да се усмихне. Бъдете от тях, бъдете щастливи и излъчвайте радост. Ако се усмихвате искрено и постоянно, бъдете сигурни, че никой няма да забележи как сте облечени, дали имате петно на ризата или сте с разрошена коса.
Но когато трябва да представите себе си, определен продукт или фирмата, в която работите, тогава е необходимо да се постараете малко повече. Разбира се, че приятно да излъчвате жизнерадост, но тя не трябва да е прекалена, за да не изглежда налудничаво. За бизнес срещата си подберете облекло, което да отговаря на целта на мийтинга. Не забравяйте да изгладите прилежно дрехите си и да сте сигурни, че изглеждате спретнато. Обърнете специално внимание на ръцете си – ноктите да се добре почистени, оформени и изрязани, а кожата – нежна и приятна на допир. Погрижете се усмивката ви да е сияйна, да сте почистили зъбите си и да сте освежили дъха си. След това разгърнете пълния си потенциал и използвайте думите, за да омаете събеседниците си.
Всяка първа среща е ново начало, постарайте се да започвате силно, обещаващо и щастливо!
Силата на усмивката
Ако поставим бебе пред двама души, като единият му се усмихва, а другият – не, то детето винаги ще се обърне към първия. Причината е, че усмивката е като социален магнит – привлича хората, скъсява дистанции и ни прави по-позитивни.
Когато говорим за силата на усмивката, не бива да забравяме, че имаме предвид истинската, искрената, непринудената. Именно заради тях осъзнаваме, че усмивката има много повече предимства, отколкото бихме могли да си представим.
Знаете ли, че хората се усмихват средно около 60 пъти на ден? В специални случаи, когато сме заобиколени от близки и любими хора, вероятно ще показваме радостта си още повече. Този жест е не само най-доброто оръжие за представяне пред света, но и фантастичен начин да се почувстваме по-добре в кожата си и да озарим с прекрасна енергия деня на тези около нас. А кой не обича да бъде посрещнат с усмивка?
Веселото и сияйно лице на друг човек, който показва цялата си прелест и всичките си зъби, ни кара да се чувстваме по-добре. Според различни проучвания, когато съзрем усмивката на някой човек, това моментално активира нашите сетива и ни стимулира да му отвърнем по същия начин. Ето защо е толкова важно хората, които преминават през по-тежки етапи от своя живот, да бъдат в компанията на непринудено усмихнати и любезен личности.
Любопитно е , че ние сме родени усмихнати. 3D ултразвукови технологии показват, че тъй като сме фетуси, ние се усмихваме докато се развиваме в утробата. Когато се раждаме, продължаваме да го правим, особено докато спим.
Формулата за щастлив, дълъг и изпълнен с приятни емоции живот, е да се усмихваме и да помогнем на другите около нас да го правят.