Странни рецепти с шоколад, които ще ви изумят

няма коментари

Факт №1 Основната съставка за производство на шоколад е какаото.

Факт №2 Какаото произлиза от Централна Америка. Още тогава е наричано „кафяво злато“ и е било високо ценено като стока.

Факт №3 Днес какаото и най-вече шоколадът е разпространен в различни краища на света и се е превърнал в една от най-комерсиалните хранителни стоки.

И очевидно именно достъпността му в днешно време ни е накарала да експериментираме с него…

Замисляли ли сте се обаче за демографските особености на шоколада в зависимост от това за коя страна говорим? У нас като че ли най-популярни са по-обикновените рецепти с шоколад. Харесваме бонбоните с по-познати пълнежи като карамел, ягода, пияна вишна и т.н. Млечните шоколади пък от почти всички производители за нашия пазар масово се правят или със стафиди, или с лешници, или и с двете.

Едно време обаче ацтеките са забърквали традиционна за тях какаова напитка, в която освен множество подправки добавяли и люти чушки. На първо четене звучи странно, но това е била напитка, която е била високо почитана. Дори самото какао било смятано за подарък от бог Куацекоатъл.

А знаете ли също например, че морската сол си пасва по нестандартно добър начин със сладостта на шоколада? Предполагам, че тази комбинация е открита от някой народ, живеещ близо до солените води на еди-кое си море. Ако следващият път, когато пазарувате в хипермаркета, се загледате по стелажите, ще видите поне един шоколад, който е с добавена сол, и ще се убедите, че съм прав. Между другото има и такива с добавка от чили, вероятно като интерпретация на някогашната ацтекска рецепта. Оказва се също, че освен с тези две съставки, шоколадът си подхожда и със солен чипс. Докато не пробвате, няма да ми повярвате, нали?

Make-Chocolate-Bacon-Step-9Рецептата с шоколад, която лично мен ми изуми най-много обаче, е комбинацията от кафявото изкушение с лентички пържен бекон. Признавам си, че не съм го опитвал, но на няколко места вече чета, че е същинско гастрономично удоволствие.

А как ви звучи сирене и шоколад? Като се замисля, това не е много нестандартно предложение. Маскарпонето се използва при приготвянето на не един или два десерта, най-комерсиалният от които е чийзкейкът. Пък и щом има шоколадово мляко, защо да няма и шоколадово сирине?

Попаднах обаче и на рецепти, в които се комбинират броколи с шоколад, авокадо и шоколад, калмари, сушени домати, говежда пастърма и всяко от тях е със заливка от шоколад. Вероятно е вкусно, но лично аз не бих се заел с подобни експерименти. Ако някой друг направи и ми даде да опитам, ще се радвам. Но ако инициативата е в мои ръце, бих заложил на нещо традиционно – като палачинките например 😉

А коя е най-нестандартната от многото рецепти с шоколад, за която вие знаете?

България за начинаещи

няма коментари

„България за начинаещи“ е озаглавен забавен проект, публикуван във Фейсбук. Представлява своеобразен езиков учител, който помага на чуждите туристи да се ориентират в страната ни.

Всяка държава си има специфични наименования на местносни, области, градове. Чужденците трудно ги помнят и произнасят. Доста често бъркат и ударението и артикулират трудно – общо взето не успяват да се оправят. Затова много често, когато ни срещат с молба да ги упътим, ние трудно разбираме за какво точно питат. Самият аз съм имал ситуации, в които ме спира англоговорящ турист за помощ в посоката и аз обяснявам надълго и нашироко. Едва след като съм упътил човека, ми е идвало на акъла, че може би той е имал друго предвид. Но както и да е – минало-заминало.12508692_10205389528033552_3490429054152007059_n

Това изображение обаче е голям помощник. Представлява наръчник за правилен изговор и помнене на наименования на градове на принципа на асоциациите. Разгледайте и се посмейте. Все пак не всеки ден откриваш, че Шумен за чужденците звучи като Shoe man (мъжът обувка) или пък София – като Saw Fear (видях страх).

Картата на България не е прецедент. Подобни весели графични изображения авторите на начинанието са сътворили за Германия, Румъния, Полша и други. Ако се поразровите малко в мрежата, може би ще ги намерите. И те може би ще са полезни на самите вас.

Работещите майки. Защо работодателите ДА ги наемат ?

1 коментар

Преди време бях чел статия, която изтъкваше предимствата на работещите майки като желани служители. Сетих се днес да ви споделя нейната същина, защото една позната точно седмица се върна на работното си място след 2-годишно отсъствие по майчинство и ме накара пак да се замисля по въпроса.

И така. С какво тези жени са по-добри от другите? Ето три техни предимства:

Mother and baby in home office with laptop– По организирани са – това е умение, което се натрупва постепенно. Когато имаш много задачи, малко време и поне още 2-ма души, за които да се грижиш, се научаваш да приоретизираш. Вече не си пиеш кафето по половин час, нито вършиш задачите си спокойно една по една. Напротив – действаш мобилизирано и експедитивно, защото знаеш, че много скоро ще ти изникнат още ангажименти.

– По-загрижени са – голяма е промяната, която възниква в един човек, щом стане родител. При мъжете също се наблюдава известна метаморфоза, но при жените тя е някак си по-отчетлива. Стават по-внимателни и по-загрижени, което се пренася от личен и в професионален план. Това е умение, което всеки умен работодател би оценил като предимство.

– По-отдадени са – Когато един млад човек е несемеен и нищо не го задържа на едно място, той много по-често си мисли „Дали да не се преместя в друг град?“, „Дали да не си потърся по-добра работа?“ и т.н. На младите не може да се разчита, че ще станат служители на годината, защото още на следващия месец може изненадващо да подадат молбата си за напускане. Семейните от своя страна вече са пуснали корени и ще се задържат по-дълго на текущата си позиция.

Разбира се, има фактори относно работещите майки, с които е нужно да се съобразите, като те са обвързани най-често с работното време. То трябва да е съобразено с часовете, когато детето на колежката ви отива/приключва детска градина или училище. Фактор 2 са извънработните часове – една майка има много по-малка възможност да остава след работа или да работи събота и неделя. Това са въпроси, които се уточняват с ръководството и които по мое мнение лесно могат да се изгладят стига да има разбирателство между двете страни.

Търсиш ли доброто у хората?

1 коментар

Много е лесно човек да приеме нещо за даденост. Когато градим отношения, често попадаме в деструктивния капан на постоянната критика. Ако можехме да направим крачка назад и да видим поведението си отстрани, може би щяхме да забележим, че така вредим на хората около нас, а в последствие, когато те се отдръпнат, и на себе си. Чак тогава започваме да ги ценим. Парадоксално, но факт.

GoodPeople-toppageВместо да се фокусираме върху човешките недостатъци и да им ги посочваме, защо не наблегнем на добрите им черти. Знаете ли, че за обратното се оказва, че е виновна еволюцията, заради нея първо виждаме това, което не е наред. Така навярно сме се защитавали от опасности, забелязвайки ги отдалеч. В това няма нищо лошо, стига да не се фиксираш върху отрицателното през цялото време.

И аз навремето съм критикувал хората за недостатъците им, но после си научих урока. С възрастта осъзнах много неща, обаче важното е, че съм се поправил и то когато още в зародиш се улових какво правя. В такива ситуации човек трябва да се попита дали, ако някой постъпи по същия начин с теб, ще ти бъде приятно. Толкова е просто, че чак се чудя защо хората не прилагат тази тактика.

Сега вече търся доброто у хората и го намирам. Не сме толкова лоши, колкото медиите се опитват да ни убедят. Някои ще кажат, че да търсиш доброто у хората е наивно и че един добър човек никога няма да успее в живота. Това прави ли го по-малко достоен за уважение? Или го прави отписан от всякакви сметки? Е, аз предпочитам да уважавам хората, заради това, което са, а не заради онова, което притежават. Във второто не виждам нищо истинско.

Тънкости при работата от вкъщи

1 коментар

Технологичният напредък дава възможност на все повече служители да работят дистанционно от вкъщи. Идеята за работа от уюта на дома на мен лично ми допада и се радвам, че светът е стигнал до такова ниво на развитие, в което това вече е възможно да се случи. И все пак си има някои тънкости, които трябва да се научат при преминаването на работа от офис към работа от вкъщи, свързани с начина на общуване, с разпределяне на времето и с продуктивността. Някои работодатели оставят служителите си сами да открият всички тези неща чрез добре известният ни метод „проба-грешка“, други избират максимално да регулират този процес, за да го улеснят, което е по-правилният подход.

Ако си част от виртуален екип, което ще рече, че колегите ти са пръснати по цял свят, комуникацията става доста тромаво и се проточва във времето. Вербалното общуване при всички случаи е най-ефективно, но често служителите разчитат на имейли или фирмени чатове, за да си предават информация и да съгласуват процеси, понеже така е прието в компанията, за която работят. Всъщност добре би било да се разработи политика, при която към проблеми от различно естество се подхожда по определен начин, т.е. едни ситуации се разрешават с разговор, а други с писане на съобщения или имейли.

Друг проблем за служителите, които работят от вкъщи, е, че те чувстват, че постоянно трябва да са на разположение дори когато са с няколко дни напред с работата. Случва се човек да има по-продуктивни периоди, в които да свърши много работа и да напредне значително с възложените задачи. Тук е добре работодателят да определи дали ще заплаща за обем свършена работа или за изработени часове. Ако пък се избере вторият вариант, трябва да се има предвид как ще се отчитат тези часове. Логването във фирмена система е добър вариант. Редно е и служителят да получи фирмен лаптоп.

Предполагам, че има и други неизяснени параметри на дистанционната работа, за които в момента не се сещам, но ако на вас ви изникне нещо, чувствайте се свободни да го споделите в коментар.